My turn
Както каза, само глупаците приемат всичко за чиста монета. Съмнението е израз на мъдростта, на придобития опит. Сляпата вяра в каквото и да е може да доведе до доста "сътресения" в личностен план, но най-лошото е, че може да те ограничи - вървиш "напред", докато всъщност седиш на едно място. Съмнението към околния свят и най-вече към себе си ти дава в известен смисъл увереност
Увереност, че дори съмненията ти да се окажат основателни, то поне имаш някаква подготовка, а не се озоваваш като риба на сухо, която не е и предполагала, че може да излезе от водата
.
А съмнението в себе си, като самоиронията, е присъщо на по-чувстващите и интелигентни хора. Да се съмняваш в своите мотиви и качества означава, че си готов/а да откриеш себе си, без значение, че може да влезеш в противоречие с другите около теб, а дори и със себе си.
Та затова сме склонни да се съмняваме
Поне някои.
Защо Малкият Принц си обича розата?