Мило непораснало момиче,
все така из облаци летиш,
приказките още ти обичаш
и с оная стара кукла спиш...
Гледаш я луната-
кръгла,бяла,без петна
и без пукнатини на
опашката на вятъра
и първа и последна
и сама.
Влюбваш се в момчетата
наслуки-обичаш този
и обичаш друг,на
живота мъдрите поуки
ти захвърляш в кофа
за боклук...
Мило мъничко момиче,
всеки има своите мечти,
но знай,че трудно е
сега да се лети!
Трудно е,но няма
да го кажа,
за да не разбия твоето сърце,
рано ти е още да оставаш
птицата с непрекършени криле !
