Хубави разсъждения
Знаеш ли, човек обикновено е подредено животно, макар и да не му личи много. Съзнателно или не, знае точно кой човек за какво е. Един е за маса, както казваш, друг е, за да ти бърше сълзите, трети е за не знам какво. Всеки човек те предразполага към нещо.
Тъжно е, когато решиш, че можеш да кажеш нещо на човека от масата, когато знаеш, че няма да откликне, но пък толкова се надяваш. Това са големи очаквания.
А най-лошото е да имаш очаквания към някого да направи нещо.
В училище ни учеха, че Бай Ганьо бил такъв и такъв, затова очаквал другите да го окрадат, измамят и т.н. Може би това е някакъв синдром. Очакваме, че някой ще ни прецака, а той ни подава ръка, когато най-малко очакваме. Очакваме, че някой ще ни избърше сълзите, а той ни казва "Е, точно сега нямам време за теб. Не виждал ли какъв проблем имам аз".
Знам колко грозно ще прозвучи, но ако искаш да си добре, не трябва да имаш очаквания и да слагаш в някакъв каталог хората. Всеки може да те изненада. А и честно казано, когато някой те изненада с нещо хубаво, е по-добре, отколкото да си очаквал някой да го стори. Когато не очакваш, хората не се чувстват и длъжни да правят нещо.
Може би това е нещо като брака - там се очаква, че виждаш ли, щом си сложил халка, трябва това и това. А кой обича да го притискат с очакванията си?
Наистина ми харесаха размислите ти, все пак и спирам с моите глупости
Та така ...