Автор Тема: Антон Дончев - "Трите живота на Кракра"  (Прочетена 3187 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Антон Дончев - "Трите живота на Кракра"
« -: Август 11, 2008, 13:38:52 pm »
Романът на Антон Дончев „Трите живота на Кракра” ни връща към една величава епоха, изпълнена с трагизъм и героика. Писателят е създал едновременно и романов епос, и своеобразно философско тълкуване на уникалната ни история. Същевременно езикът, структурата, стилът – всичко това превръща творбата във вдъхновена поема за българския дух.

________________________________________________________________________________________________


Антон Дончев: Кракра е жив
Василий Българоубиец е безсилен пред пернишкия болярин



- Честит рожден ден, академик Дончев!
Подаръкът, който сам си направихте за празника е новата ви книга "Трите живота на Кракра". Издатели са вестник "Стандарт" и издателство "Захари Стоянов". Защо решихте да напишете 720 страници за един човек, който все пак не е цар, нито бележит държавник, а само болярин.

- Ще започна малко по-отдалеч. Преди 50 години написах романа "Сказание за времето на Самуил". Макар че двата му тома стигнаха до читателите след интересна и драматична борба, той бе посрещнат добре, бих казал прекрасно. И понеже краят на книгата заварва Самуил в кулминацията от живота му, си обещах да го продължа. Година. Две. Пет десетилетия. В един момент просто почувствах нужда да разкажа повече за това невероятно време и хора, така както аз съм ги почувствал.
Прекръстих се, взех листите и молива и започнах. Това стана преди четири години. През това време имаше дълги периоди на уединение. Заточавах се в Бачковския манастир, написвах по 150 страници и после дълго време не докосвах машината. Събирах кураж.
- Как се пише роман за време, което е толкова отдалечено и малко познато?
- Има два начина да се напише исторически роман. Единият е да викаш хора от миналото, както се викат духове.
Вторият е този, който аз избрах. Вземаш машината на времето и се изтърсваш в град Средец преди 1000 години. Преди това се гримираш, пускаш си брада, обличаш се подходящо и попадаш между тези хора. Живееш месец, два четири години като мен и трупаш. Гледаш, майко мила, истории, имена, случки, работи... Какво да вземеш на кораба и да отнесеш на своите читатели? Какво да разкажеш? Започваш да избираш... Огромна част от това богатство отпреди 1000 години остава в твоята памет. А на хората даваш само това, което може да се побере в една книга.
- Няма ли да оспорят историците разказа от вашето пътуване в миналото?
- В историята за Кракра има няколко реда. Много е, след като той не е цар, а само болярин. Добри думи казват за него чуждите хронисти. Враговете.
Все едно маршал Жуков да хвали генерал Ромел
Тези хронисти, които по всякакъв начин се мъчат да ни унизят, да кажат колко високо са стояли и че ние сме били варвари, точно тия хора казват няколко изречения за това какъв е бил Кракра и споменават с голямо задоволство как се е предал и е дал ключовете на 35 крепости.
- Няколко думи отпреди хиляда години. Това е, което сте знаели за Кракра, а какво още научихте за него, докато пишехте романа си?
- Този Кракра, който аз съм видял и за който историците нищо не могат да кажат освен известните три изречения, живее във времето на Самуил, тогава, когато България се бори с Византия, която е Източната римска империя. 50 години начело на империята стои най-великият император Василий Втори, наречен със страшното прозвище Българоубиец. Той има най-добрата армия, богатата Византия, гради нови входове на съкровищницата, защото вече не може да побере златото на империята. Привлича наемници от далечния север - шведи, викинги, руснаци, исландци, араби, италианци и ги хвърля срещу българите. И половин век България се бие за своята самостоятелност, за правото да се нарече държава. Василий не посяга на правото ни да се наричаме българи, не посяга върху държавата България, получава се нещо като уния под върховенството на ромейски император. Той ни остава самостоятелна църква, не дава право на гръцката църква да се меси в делата на българската, лично назначава архиепископа
Чак след неговата смърт се тръгва по пътя, който трябва да асимилира и унищожи България. Тогава се вдигат още две въстания и тези 50 години продължават още 50. Въстаниците успяват да съберат армия по-голяма от Самуиловата. 150 години преди това се взема решение славянският език и писменост да станат официални за царството, което се състои от различни етнически съставки - прабългари, славяни и траки, обединени под общото име българи. Тези 150 години превръщат, както показват документите и надписите по камъните, етническите групи в нация. С една писменост и ценности. Чудото е станало.
- Вие говорите само за Самуил, а книгата е за Кракра?
- Силата на Кракра е, че той е един от редицата военачалници, които са водили България, застанали зад Самуил.
- Защо избрахте точно него за герой на романа си?
- Той е военачалник в Перник на 20 км от София. Крепостите на всичките останали боляри от това време сега са извън границите на България. Известно е, че ромейският император Василий Втори Българоубиец два пъти обсажда Перник с цялата си войска и не може да го превземе.
Втората обсада продължава 88 дни
Перник не е никаква крепост в сравнение със Средец, Охрид, Скопие, дори Видин. 55 дка - нищо особено. Можете ли да си представите, цяла Европа гледа към Византия, която дълго време е държала половин Италия и Мала Азия. Действията на ромейския император се следят внимателно: какво прави, как го прави, къде ще тръгне... И този човек две години клечи пред стените на Перник. Търсят Перник по Европа. Къде е на картата? Няма го. Ами какво прави оня там тогава. Шест месеца. Леле мале, каква е тази крепост, какъв е този град? Затова съм избрал Кракра.
- Защо такава личност не е била забелязана от историците?
- Проф. Димитър Овчаров е написал една книга "Кракра Пернишки". Работата е там, че няма задълбочена книга за Самуил. Има написана от един сърбин, но наша нямаме. А по това време България е била по-голяма от Симеоновата. В моя роман Кракра разказва трите си живота. До 18 години той се казва Никифор, после е осиновен от болярина Кракра, а 50-годишен става монах и така живее още половин век.
- Какъв човек е бил той?
- Мога да кажа какъв е в романа на Антон Дончев. Изречението, което съществува в хрониките, е, че той е бележит войник, който
не отстъпва нито пред заплахи, нито пред обещания
Отиват при него и му предлагат: "Слушай бе, момче, ще те направим патриций". Дават му пари, слава, а той отказва, като казва: "Искам да съм такъв, какъвто съм". Тук се поставя въпросът за човешкото достойнство. Дума, която малко употребяваме. А правото на достойнство е в раздел първи на Европейската конституция. С кого е искал да напише своите паралелни животописи Кракра Пернишки. С Алфред Английски, който е живял сто години преди това. Главното изречение, което е оставил Алфред Велики, е: "Аз се опитах да живея достойно". Тези хора са се опитвали да бъдат верни на това, което те смятат за човешко достойнство. Верни към клетвата, идеалите, ценностите.
- Четири години труд, 720 страници. Мислите ли, че новият ви роман ще има успеха на "Време разделно"?
- Съвсем откровено, не знам. Ние нямаме нормална духовна атмосфера. Не оценяваме нещата, явленията, филмите, политиците си. Хората не знаят за кого да гласуват, а вие искате да оценят една книга. Този роман, както и всички мои книги имат една централна тема и това е темата за братството между хората, сближението, проблемите на отчуждението. Тя открай време та до днес не престава да бъде актуална.
- Какъв е краят на Кракра Пернишки?
- Доживява дълбока старост.
- А къде умира?
- Според мен той още е жив.



Източник: в. Стандарт
14 септември 2007 г.









Неактивен Jane

  • Коледна муза
  • Master
  • ******
  • Публикации: 1510
  • Пол: Жена
  • Лесно е да оставиш отпечатък, но да го заличиш....
Re: Антон Дончев - "Трите живота на Кракра"
« Отговор #1 -: Август 11, 2008, 18:02:45 pm »
Аз я имам книгата... макар че още не съм стигнала И до нейния прочит...
Та, да, в 2 тома е.
Бях на представянето й в моя град, а самия Антон Дончев ми направи страхотно впечатление! Истински българин! Говореше с такъв пламък и такава убедителност...
Накрая раздаде книги и автографи на всички, ... адски много ме впечатли, когато му казах да напише просто "за Вели", а той държеше да разбере цялото ми име... Накрая ми стисна здраво ръката и ми пожела всичко хубаво.
Просто .. Човек с главно Ч.
Естествен, добър, истински.
И Българин.

Под сълзите на есенните листа...