Автор Тема: Алтруизмът като върховна форма на егоизма  (Прочетена 4598 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Алтруизмът като върховна форма на егоизма
« Отговор #30 -: Октомври 06, 2008, 12:44:07 pm »
Хубаво ,че си намерила 'златната среда' така да се каже. :)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен NoMore

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1019
  • Пол: Мъж
  • The smile in my dream... I Found on your face!
Re: Алтруизмът като върховна форма на егоизма
« Отговор #31 -: Октомври 18, 2008, 20:27:45 pm »
Същотото е и с пчелите :) Повечето работят/помагат за общатата цел, а други мързелуват и биват изхвърляни - Търтеите :) Явно не само при хората е така :) Едното без другото не може :) Равновесието иначе би било нарушено!
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.

Неактивен Вятър

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 217
Re: Алтруизмът като върховна форма на егоизма
« Отговор #32 -: Ноември 27, 2010, 19:14:35 pm »
Не съм влизала във форума от месеци, а ако вляза е механично. Но тази сутрин стана нещо интересно - събудих се и първата ми мисъл беше за този форум и точно тази тема. Дори не бях сигурна, че още съществува. Дълго време не споделях мнението си за поставения въпрос, защото мисля че безмълвно бях съгласна. Вече не съм. Днес съм много по егоистична от колкото бях преди 2 години.
Не съм съгласна, че когато аз или някой друг, който и да е той, види по новините, на улицата, във вестника, сблъска се в живота си със някой, нещо, което накарат душата му да се свие и докосвайки лицето си осъзнава, че по него се стичат сълзи и той поиска да помогне това е егоизъм. Или алтруизъм, целящ да задоволи моите потребности. Не съм съгласна, че когато поискам да осиновя дете, което няма родител и няма от кого да получи елементарните, човешки неща, чиято липса е меко казано нехуманна и нередна, аз задоволявам собствените си потребности. Не съм съгласна и не приемам като логиката "аз съм над всичко". Не харесвам хората, които забравят да живеят, но никога не забравят да разчленят всяко чувство и емоция. Все още вярвам, че този свят не се изчерпва с човечеството, макар хората да смятат друго. И че в този свят съществуват неща много по-велики от дребнавостта и обяснението на нещо.  Не смея да давам квалификации за себе си. Аз не съм достатъчно добра, но има хора, по-велики от мен, които опитват да променят този свят, които имат своите идеали и вярват, че когато мишка изяде крачето на бебе това трябва да бъде променено. Че когато възрастен човек умира на улицата от студ това трябва да бъде променено. Може би хората, които пращат смс си на предавания като "великолепната шесторка" правят това не толкова за децата, колкото за собствената си съвест. Но има и други хора, героите на днешното време, които остават в сянка от медиите и света. Но убедена съм, тези хора не спасяват нечий живот, за да задоволят собствените си потребности и е меко казано цинично, обратното да бъде твърдено. Ако има хора, който го правят то тогава искрено съжалявам бедността на душата и мирогледа им
Щастието е избор!

What do you feel when you see all the homeless on the street?
Who do you pray for at night before you go to sleep?
What do you feel when you look in the mirror?
Are you proud?