Черни птици в празно, сиво небе.
Мислите ми след тях тъгуват.
Уморено и разбито сърце
време ти е да се сбогуваш.
Остави болката да изтече,
да напълни празните чаши
на мъртви копнежи. Дано поне
празнотата в мен се уплаши.
Идеалният месец за тъга-
януари в очите ми хвърля
шепи болка,смее ми се, горя-
чувствам се безполезна мърла.
Леден вятър скъпо ми струва.
Подмамва ме да му се подаря.
Боже, как добре се преструва!
В кръвта ми полека отрова вля.
Сивотата промъква се в мене.
Всичките ми цветове отне.
Късно е. Тази тъжна хиена
ще убие днес мойто сърце.
После празна чаша и то става ,
с пробито дъно и няма как
да се налее дори отрова,
по стените сълзи само мрак.
От тази плесен ми се повдига.
Колко нежност всуе разпилях.
Днес отново съм антична книга,
оставена да събира прах.
Ще ме прочетат в далечно време
археолозите на друг свят.
Животът ми е ненужно бреме,
но не знам как да се върна назад.
