Лека нощ- ми шепти тишината
на тази бяла януарска нощ.
Как да спя? Стине болка в душата.
Разкъсва чувствата ми с дива мощ.
Всяко малко парченце изстива.
По стените на Утре се лепи.
Утре-то Вчера и Днес убива,
а после плаче с фалшиви сълзи.
От тази влага подгизвам цяла.
Настивам, подсмърчам, глава боли.
Имам нужда май от одеало,
дали то от хрема ще ме спаси?!
Лека нощ-казват нечии устни,
вятър нощен ми шепне уморен.
Моли да си иде да го пусна,
че много работа имал цял ден.
Вятърът кой ли ще го задържа?
А и с него съвсем ще изстина.
За себе си няма да го вържа.
Обърна ми гръб и си замина.
Да, сама ще си говоря с мрака...
Тъжно е, пусто, навън дъжд вали.
Лека нощ-знам, сънят ми ме чака.
Гушка ме нежно и ще ме приспи.
