Чашата ми с кафе
има плътен,
мек ръб -
напомня ми
устните ти,
когато ме целуваш.
Докосвам я
с устни -
горчиво-сладка е.
Тръпка черна
по кръвта ми
пътува.
Пътят и
до сърцето
е много кратък.
Лудо е...
Още миг...
и от страст
ще се взривя.
Забравям,
че съм в кафе,
пълно със хора,
че всички ни гледат...
Не ми пука...
Целуни ме!
Чуваш ли?!
На мига!
Целувки с вкус на кафе
колко струват?
Тази чаша
май в повече ми идва.
Устните ми
по ръба и
оставят следа.
Кафето си е
нещо като
нежна дрога.
А в такава чаша
в мен събужда
греха.
Време е
да си ходим...
Прегърни ме!
Отново...
Навън вали
и е мокър градът.
Кафе и дъжд ...
В кръвта ми -отрова.
Чувства, спомени -
лудост?!
Тишина...