Да съживим тази тема с едно от лщбимите ми стихотворения и един невероятен автор:
Под лепкавия пласт от грим,
Две линии оставиха сълзите
Днес във Виена, утре в Рим,
във път минаваха му дните.
За себе си Той пазеше неволята,
Усмихваше се даже на Тъгата
И смях раздаваше на хората,
които от живота му крадяха....
Последно представление за тази нощ,
Тълпата ръкопляска 6урно
пред блесналия в тъмнината нож....
...Ах , страшно действие, безумно.....и тишина...
Под лепкавия пласт от грим
Две очи следят звездите
Клоунът е незабравим
Смее се и през сълзите.....
Смее се на своя филм,
в който тъжно минаха му дните.....
