ще се опитам да ви затрудня малко ...
тук поетът не е само един ...
..........................
Така тежи огромната ти сянка
на исканото и неказано пред мен...
В едната си ръка си хванал брадва,
а моите си приковал във плен.
Очите си от мене скрил си,
за да не се оглеждам в тях.
И чувствата дори прикрил си,
под купища от сивкав прах.
И само нещо мнимо. Като щастие.
Пред празничните ни огледала
все още ме крепи до твойто рамо.
Ала на сън отдавна съм сама...
И там в света от мен измислен,
се скитам... С катинар в ръце.
И моля се за някой... Искрен...
Да го отключи... Със сърце...
Успех !!!