Не сваляй бронята си

[Gentiana]

Не сваляй бронята си
никога пред мен!
Не ме допускай,моля
твърде близко!
На разстояние
поне ръка ме дръж!
Допуснеш ли ме в себе си,
ще страдаш.
Аз крия в кожата си
демонска душа,
със черна кръв-
омайно, лудо биле.
Като вампир ще те изпия,
уморя...
И твойта сила
в мен ще се прелее.
Не сваляй бронята си.
Моля те- недей!
За теб е по-добре
да ме намразиш.
Не съм аз сладко,
кротичко дете.
Жена съм...Птица...
Прилеп...Луда струна.
От близостта със демон
се крещи
и гърчат се
отровени копнежи.
Пази душата си,
от мен я съхрани.
Не ме прегръщай!
Не шепни ми нежно...
Защо ме гледаш
с влюбени очи?
Отровата не действа
толкоз бързо.
Не е възможно
да си се предал.
Не е възможно
с чувства да си вързан.
Ако не можеш ти...
ще се отдръпна аз.
Не искам
светъл порив да убия.
Сложи си бронята...
и после -с мен бъди!
Такъв ще те обичам.
И закрилям.

[`Fallen_Angel`]

Атина Палада :)

[Gentiana]

 [chatlove] благодаря ти, съкровище  [inlovee]
Ама тоя стих съвсем не го бива [confused]
Този път съм се изложила като поет  [shame]
Ни ритъм, ни рима, само нЕк`ви си там заплахи  [lol] [lol] [lol]