ИГРА: "Всички мои страхове"

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Съживяват се всички мои кошмари.
Страховете ми днес са живи.
Засмукват кръвта ми като хиляди комари,
като кръвожадни хищници диви...

Страшни зли демони ме преследват.
Не ми оставят и минута покой...
Стъпки глухи по петите ми ме следват.
Страхувам се дори от образа свой.

Страхувам се от тъмнината.
Страх ме е от сивата самота.
Страхувам се от тишината,
страхувам се дори от съня...

[{dulgokoska}]

Да разочаровам... не искам...
Моля се да не го правя...
Да разочаровам... ме убива...
И разтърсва ми се Раят...

Да не съм направила достатъчно...
Да не съм се дала до безкрай...
Страх ме е да съм "Разочарованието"...
В идеалния живот - чужд  Рай...

[SkitnicaVmoretO]

Страхувам се...
от нищото,
от всичко.
Страхувам се...
че бях
или не бях,
че мога да остана
между себе си и никой
и в мене вика този глас.
А да затворя своя страх в бутилка
ми трябват страшно много дни
пробуден демон вика в мене
и не дава на страха ми да заспи.

[Devil`s Bride]

Да... за страховете си днес ще говоря,
за страховете, с които цял живот се боря.

Без страх се хвърлях в огъня на любовта,
но страхувах се, че без спомен там ще изгоря.
И инстиктивно вкопчвах се в половинката със сетни сили...
сега разбираш ли защо толкова си ми нужен, мили

Без страх мечтах и се надявах, свят собствен изградих...
но все се страхувах, че с мечти реалността си на парчета разбих.
И забравих, че не винаги каквото желаем се случва,
но мечтател от мечтите си как се отучва?

Страхувах се от нищото, от мрака, самотата...
Тъй се страхувах, че ги пуснах вътре във мен.
И бори се със сетни сили добротата...
Затова обич моя... бъди с мен в най-трудния ми ден. 

Душата си излях... а ти дали ме разбра?
Прегърни ме и с любов спаси ме от страха...

[Arwen]

Страхувам се от толкова неща,
страхувам се да погледна... отвъд
тази проклета самота...
Страхувам се спомените да пусна...
да ги оставя да си тръгнат,
както ти направи...
Страхувам се слънцето да погледна,
да се усмихна пак...
Страхувам се да изпълзя от чения сумрак...
Страхувам се отново да мечтая,
предавали са ме мечти...
Страхувам да отроня дори сълзи...
от тях така горчи...
Проклинам всеки ден този адски страх,
нямам сили с него да се боря,
той няма милост... задушава ме,
със щит и желязна броня
умело се предпазва от моята...
нищожна воля...

[Ljusi]

Страх от себе си и от тебе- страх...
Страх от нищото и може би от всичко.
От страховете си навярно побелях,
защото вече на мйка си приличам.
Но накрая истина една разбрах-
дори победите си във живота
постигнах от страх!

[Katenceto]

Страх ме е от бъдещето тъмно,
страх ме е от него, но уви,
трябва с него да се боря,
защото знам, че в противен
случай ще ме победи!

[неземен]

Съживяват се всички мои кошмари.
Страховете ми днес са живи.
Засмукват кръвта ми като хиляди комари,
като кръвожадни хищници диви...

Страшни зли демони ме преследват.
Не ми оставят и минута покой...
Стъпки глухи по петите ми ме следват.
Страхувам се дори от образа свой.

Страхувам се от тъмнината.
Страх ме е от сивата самота.
Страхувам се от тишината,
страхувам се дори от съня...

Това е страхова невроза,
позната е на хората отдавна.
Не знаеш що празник,
вегетираш бавно,бавно.
За нея има,има лек
и е лесен недалек.
Иди на лекар невролог
Ще те излекува като бог.

[Zatoichi]

Стархувам се от козия рог,
който бавно се забива в мен
и за помощ моля козия бог,
спаси ме,Боже,просветен!
И аз с рогца съм увенчан,
но мойте веч са затъпени,
друг желае кървав дан,
друг за бяла смърт ме жени!

[{dulgokoska}]

Страхувам се... от новата обида...
Станала съм вътре кат стъкло...
Което ще участва във корида...
И, пръсвайки се, ще извади нечие око...
Страхувам се... отлъчване да гледам...
Душата като лед е над вода...
И тънка е, и силно ми трепери...
След обидата ще е пукнатина...
А сетне ще да стане дупка мокра...
В която ще се сбират от сълзи...
Всичките приятелски пороци...
Страхувам се да не кажеш пак "Прости!"...

[неземен]

Там при тебе у дома
по бързо ти се връщай.
Не искам да стоя сама
сама във къщи.
Аз чакам, чакам аз,
побързо ти се връщай,
ела побързай ти у нас,
сама съм в къщи...
Сама съм винаги била,
не искам да е и сега.

Раздяла,надежди,обич

[Zatoichi]

Страх ме е от вечността
без твоята намеса,
страх ме е от радостта
без моята принцеса;
страх ме е от пропастта
без твоята дъга,
страх ме е от гордостта
без моите рога;
страх ме е от тъмнината
без твоята звезда,
страх ме е от дървесата
без моите цветя!

[OvCeL4EnCetO]

Страх надълбоко мой заровен..
Търся те всеки миг..моята последна надежда..
След момент единствен аз разбирам..
Сега гнезда си виеш в моята душа..
Моля се за нея,а ти,страх,ме караш лошото да мисля..
Нека някой ден да станеш по-добър...
Нека покажеш на света,че понякога
дори ти готов си помагаш в безизходица..

[неземен]

 

От нищичко не се страхувам.
Не съм дявол,нито бог.
И зная.Само съществувам.
Закона божи тук е строг.

След време,иде време,
ще си тръгна аз от този свят.
На мене не ми дреме,
все още съм си много млад.

Ще пея и живея,
докато нося аз душа.
И тръгвайки си-
пак ще пея,
и без да искам,
ще греша.
Надявам се-
 и Господбог,
да не е със мене,
много строг...

[OvCeL4EnCetO]

Страхът ми ужасяващ беше ти,
не исках аз да зная,не исках да си тук..
Страхът смразяващ вместо кръв по вените ми днес тече..
А ти си казваше че е прост едно момче..
Прибирам се на топло,искам да заспя..
Страхът ми ужасяващ беше ти..
Беше и днес още си...