Страхувам се от толкова неща,
страхувам се да погледна... отвъд
тази проклета самота...
Страхувам се спомените да пусна...
да ги оставя да си тръгнат,
както ти направи...
Страхувам се слънцето да погледна,
да се усмихна пак...
Страхувам се да изпълзя от чения сумрак...
Страхувам се отново да мечтая,
предавали са ме мечти...
Страхувам да отроня дори сълзи...
от тях така горчи...
Проклинам всеки ден този адски страх,
нямам сили с него да се боря,
той няма милост... задушава ме,
със щит и желязна броня
умело се предпазва от моята...
нищожна воля...