Вчера сякаш всичко беше наред,
а днес изведнъж се обърка
не знам кой във какво сбърка,
но щастливите мигове не мога да върна.
Вчера сякаш всичко беше наред,
а днес стоя отново, обляна в сълзи,
разказвам само тъжни истории
и не знам вече от какво точно толкова много боли,
а може би от това,
че ме е страх да не забравя твойте очи,
въпреки че ме нарани.
Искам пак да заключа вратата зад мен,
опитвах се да издигна високи стени,
през които никой да не може да мине,
за да ми навреди,
но уви
преградите вече са на трески
и всичко е прах
от бледи разбити спомени.
Загледана в тъмното,
бавно минутите отброявам,
опитвам се в мрака да съзерцавам
пак твойто лице,
но е някак си трудно и много боли
да гледам моите разбити мечти!
