Винаги ми е било интересно, как българите сме толерантни към всички други, но не и към себе си..
Наскоро започнах една книга по темата за българските концлагери. Когато я довърша, ще пусна няколко "любопитни" цитати и факта. Но засега:
Белене е името на първият концлагер, който е функционирал на територията на остров Белене. Построен е по поръчка на българската комунистическа партия и Оттечествения фронт 1944. Там са депортирани и убити много противниците на комунистическия режим и контрареволюционерите в България.
Белене функционира от 1949 до 1989. Причините за залавянето на хората са били предимно политически като причините за това биха могли да бъдат: разрушаване на Сталински паметници, оказана помощт на противникови /немски/ войници, принадлежността към римокатолическата църква в България или към съюза на селяните, завърщено образование в държава, несподеляща комунистическата идеология, шпионаж за англоамериканските капиталисти или критика срещу Червената армия в България.
Лагерът се ръководел от българската държавна сигурност. Затворниците са работили в земеделието: 600.000 м² зеленчукопроизводство, свиневъдство, голямо призводство на коноп в една фабрика. Официалното име на лагера е било: Работнически лагер за превъзпитание. Там са умирали хиляди затворници от глад и изтощение. Според бивщ затворник: "ние работихме по 70-80 часа без прекъсване, за да разтоварим един кораб с 100 тона камъни. Заповедта гласеще, че след разтоварването ще получим храна."
1962 година лагерът е бил официално затворен.Но островите са били ползвани години след това като затвори.Пример за това е интернирането на българските турци от 1986 до 1989, които се възпротивили на Побългаряването.
Бивщите зарворници на концлагера се срещат веднъж годищно през пролетта на острова да почетат паметта на загиналите. След Комунизма в България обработването на случая и преосмислянето на случилото се е все още трудно, защото архивите на бившата държавна сигурност са все още затворени,въпреки че тяхното отваряне беше една от точките в договора за присъединяване към ЕС. Противят се на отварянето на архивитв някои кръгове на в Бълг.социалистическа партия-наследничка на комунистите.
До днес никой от засегнатите не е бил обезщетен.
И до днес се намира един затвор в западната част на острова, който преди паралелно с концлагера е функционирал. Понтонен мост е връзката със сушата, по него може да премине кола.За да може да се премине през моста е нужно разрешението на управлението на затвора, което се намира на брега на Белене. Забранено е посещението на острова Белене от туристи.
Еникьой или Кръ̀сто полѐ е концентрационен лагер, създаден на 1 септември 1941 с Постановление на Министерски съвет на Царство България като “Селище на Държавна сигурност” № 2.
Двете имена на лагера са всъщност турското и българското име на селото, край което той се намира - Еникьой или Кръсто поле, Ксантийско.
В лагера са изпращани дейци на БКП и други противници на прохитлеристката политика на правителството на Богдан Филов. Според Кратката българска енциклопедия от 1966 година концлагеристите са поставени при крайно тежки условия на живот. В том трети на "Енциклопедия България" се твърди, че в лагера се организира политико-просветна работа.
Гонда вода е концентрационен лагер, създаден през януари 1941 година с постановление на Министерския съвет №3 в едноименната местност в Родопите. Намира се на 6-7 km от Асеновград и преди съоръжението се е ползвало като летовище за деца.
В лагера са затваряни дейци на Българската работническа партия, Работническия младежки съюз и други противници на политиката на правителството на Богдан Филов. През юни 1941 година в лагера има 25 интернирани, а по-късно общият брой достига 162 души. През юни 1941 същата година близо до "Гонда вода" е създаден женски отдел "Свети Никола". Той е разположен в едноименната местност и в него са задържани 16 лагеристки. Организирани на военен принцип - във взводове и отделения, концлагеристите са принуждавани да работят в горското стопанство, при изграждането на пътища и в самия лагер. На 15 и на 31 август 1941 отряд от 70 души от бойните групи в района прави безуспешни опити да освободи интернираните. Впоследствие обаче десетки концлагеристи успяват да избягат и да се включат в партизанското движение в България.
През декември 1941 година "Гонда вода" е закрит, но се преоткрива през пролетта на 1942 година. Тогава лагеристите са 50. Лагерът е официално закрит през есента на 1943 година, а интернираните са освободени.
Сред задържаните в лагера са Аврам Гачев, Венко Марковски, Велко Спанчев, Георги Узунов.
„Свети Кирик“ е концентрационен лагер, създаден през август 1943 година с постановление на Министерския съвет на Царство България. В него се затварят комунисти и други противници на прогерманския режим на правителството на Богдан Филов.
Създаден е по предложение на Дирекция на полицията, за да бъдат изолирани в него по-образованите концлагеристи от лагера Еникьой, тъй като те водят просветна работа сред другите обитатели на лагера и са смятани за потенциално опасни.
Лагерът е разположен в Горноводенския манастир край Асеновград. Броят на концлагеристите достига 125 души. През есента на 1943 лагерът е закрит, но е подновен през март 1944, когато започва да функционира като женски концлагер. През юли 1944 вече се използва за задържане на съветски военопленници, избягали при конвоирането им към германския тил.
Лагерът е ликвидиран след 9 септември 1944.
