Аз съм сама,отново.Заобиколена съм от хиляди приятели,но се чувствам токова самотна.Ти си до мен,но вече не си мой.Вече нищо не е същото и няма да бъде.Усмихваш ми се,сякаш нищо не е било и отново можем да бъдем само приятели.Ти може би можеш,но аз не мога!Ти явно можеш да забравиш всичко за една седмица и да се забавляваш с друга,но аз не мога.Дразни ме не това,че вече не си мой,а това че толкова бързо ме забрави,явно толкова си ме обичал.Дразни ме това,че аз не мога да те гледам с други,а не теб не ти пука с кого съм.Дразни ме това,че всяка вечер те виждам ,че съм с теб ,че не мога да те гледам нечий друг.Дразни ме това,че толкова други момчета искат да бъдат с мен,а аз не мога,заради теб! Явно всичко между нас е било лъжа,игра.Защото ми го причини,толкова добре ми беше без теб.Защо беше всичко това?
