Българските ужаси и Източният въпрос
Турските престъпления са толкова гнусни и свирепи, че сърцето отказва да си ги представи, а перото да ги опишe
Уйлям Гладстон
В основата на кланетата в България не лежи нито слабост, нито случайност, нито невежество, нито случайна ярост, нито неподчинение от служителите на началниците им. Те са истинският израз на духа и политиката на турското правителство при извънредни положения, когато, минавайки през равнодушието и презрението, с които като правило гледа на всяка служба на гражданско управление, освен приемането на пари, то разсейва несигурното спокойствие, създавано понякога от това равнодушие и презрение. И по думите на Блунтчли, "не се бои от кървави ужаси за поддържане на варварското си господство".
Турското правителство, което унизява поданиците си, когато те се подчиняват, и чрез своите служители от време на време ги ограбва, изнасилва и убива, "когато само си реши", има един по-развит и последователен метод за случаите на криза. Когато се надигнат, като в България, то изчерпва - това трябва ясно да се подчертае - всички средства на едно зло по-скоро сатанинско, отколкото човешко, било чрез предварителна подбуда, което още не е доказано, било с награди, покровителство и одобрение после, което е доказано. След най-тържествени и многократно повтаряни обещания за права и равенство, след непрестанни хвалби за благодетелния си, бащински дух, след като потъпка в прахта всички тези обещания и опроверга всички тези хвалби с действията си, стократно повтаряни, то винаги е готово, под нови форми на заобикалки и измама.
Портата е готова да лъже всеки, който от леност или от упорство
е готов да бъде лъгани. По този начин правителството за стотен път пак ще се възроди: сега най-после пусна в ход писмена конституция. За нея аз не искам да изхабя нито една дума; но ще спомена прямото изявление на Стафърд Норткоут и майсторското, съкрушително обвинение на лорд Солзбъри. Ако изобщо някога, в цялата история на човешките действия едно отрицание е било доказано от опита, то това е моралната невъзможност на Портата да промени на дело и чрез самореформиране отношенията между себе си и подчинените й народи.
Онова, което цивилизацията желае, и онова, което политиката не по-малко от човещината изисква, е обединена Европа да произнесе своята присъда върху едно правителство, което обединява пороците на завоевател и на роб и което не познава истина, милост и срам. "Една година милост" за Турция е за жертвите на Турция просто една година унижения, лишения, бедствия и срам. Аз моля Англия да изкупи задълженията, които пое пред подчинените племена чрез Кримската война и чрез мира, който я последва. Нека други, ако искат, поставят нови клопки и влизат в тях посред бял ден. С част от отговорността за Кримската война върху ми аз почтително отказвам да ги следвам; и съм твърдо убеден, че когато английският народ каже думата си пред света и пред Портата чрез избираните от време на време свои представители, урокът, който ще даде със своите дела ще бъде: "Не ще го направите пак."10 март 1877 г.
Мудно и по един труден начин, отчасти чрез официални служители на едно чуждо правителство, а не чрез нашия Парламент, не чрез нашата администрация, не чрез нашите чуждестранни учреждения узнахме най-после с подробности, че по непосредственото разпореждане на едно правителство, на което винаги сме давали най-силна нравствена, а известно време и материална подкрепа са извършени престъпления и злодеяния в такива огромни размери, за каквито няма примери в новата история. И толкова неразумно гнусни и свирепи, че сърцето отказва да си ги представи, а езикът и перото не са в състояние да ги опишат в действителния им вид. Ето какво са българските ужаси. И сега единственият въпрос е: Какво може, какво трябва да се направи, за да се накажат, заклеймят или предотвратят?
Подробности за всички тези безчинства могат да се намерят в обнародваните доклади, чиято достоверност сега е потвърдена. Те не подобава да бъдат приведени тук.
Виновниците за престъпленията са упълномощени служители
на турското правителство, неколцина от тях впоследствие повишени и наградени, сред които г-н Скайлер споменава Ахмед ага и Тусун бей, а консулът Рийд - Шевкет паша. Моралната и материалната подкрепа, която през настоящата година беше дадена на турското правителство, му беше дадена от правителството на Англия от името на народа на Англия. Ще се опитам да направя, накратко и най-общо, преглед на турското племе - какво е било то и какво е сега. Въпросът тук не се заключава само в мохамеданството, а в сливането на мохамеданството с общия характер на една раса. Ние имаме тук работа не с кротката мохамеданска раса в Индия, не със Саладиновите рицари в Сирия и не с образованите испански маври. Още от онзи черен за човечеството ден, когато кракът им за първи път стъпи на европейска земя, те са олицетворение на най-нехуманния човешки вид. Където и да са се появявали, навсякъде са оставяли след себе си широка кървава диря и където и да е прониквало тяхното господство, цивилизацията е загивала и изчезвала. Навсякъде те представляват власт на грубата сила, в противоположност на властта, основана на закони.
Ръководството в земния живот за тях е непреклонният фанатизъм;
наградата в отвъдния свят - рай на чувствеността.
Те действително са страшно въплъщение на военна сила. Тяхното движение напред бе проклятие, заплашващо цяла Европа. В предишни времена цялото западно християнство симпатизирало на съпротивата на общия неприятел; и дори по време на горещите и ожесточени борби на Реформацията в английските църкви са се чели молитви, ако не се лъжа, за успеха на императора, глава на римско-католическата власт и влияние, във войната с турците.
Изминали са почти цели четири дълги месеца, в продължение на които в цялата страна се поддържа едно неестествено и мъртво мълчание.
Ние сега гледаме назад към този период на летаргия като на спокойни дни, купени с цената на безчестие, като на продължителната магия на един лош сън. Един глас, почти единствен, се разнесе миналия юни над морето и земята, за да ни предупреди за онова, което ставаше.
Нямаше липса на слушатели, когато се разказа историята за масовите клането, извършени в името на онова правителство, което по наша милост бе оставено да живее миналите 20 години и което ние, без да попитаме как и за какво е употребило тези години, сме решили тази година да поддържаме с цялата сила на своето име, въпреки разположението на Европа. Но това не е всичко. Оказва се, че тези масови убийства са се придружавали с такива злодейства, пред които бледнее самото убийство с всичкия си ужас и безчестие. И откъде дойдоха тези известия, тези свидетелства? От някой си бизнесмен, неотговорен кореспондент. Трепнаха перовете и членовете на Парламента и със свойствената за англичанина предпазливост започнаха да поставят на правителството запитване след запитване. Общото впечатление от отговорите на тези запитвания беше, че тези отговори съдържат в себе си, ако не буквално, то поне принципно, отричане на фактите. Не зная какво е искало правителството да постигне с такива отговори, но зная какво е постигнало: събуди се не чувство на доверие, което допуска възможността за случайна възможност да се каже истината. В какво се заключаваше същността на тези отговори? Предупреждаваха ни да не преувеличаваме, стараеха се да отслабят нашите впечатления, като ни напомнят, че ставало дума за диви и необразовани племена, чиято представа за нравствен кодекс била съвсем различна от нашата; обръщаха се към нас с цинични забележки, като например тази, че едва ли са истини разказите за продължителни мъчения, тъй като е известно, че турците обричат на бърза разправа своите жертви; посочваха колко е трудно да се реши на чия страна са повечето жестокости и престъпления; смело ни уверяваха, че нападатели са били самите въстаници, и не без хитрост внушаваха, че главната отговорност пада върху този, който е нанесъл първия удар; оправдаваха цялата турска армия и всички власти, като отбелязваха, че цялото това дело не било нищо друго освен мигновено избухване на фанатизъм между шепа нередовна войска - фанатизъм, който изведнъж избухнал и изведнъж угаснал; а главно и преди всичко, спокойно ни уверяваха, че нямат никакви точни сведения за онова, което се е случило. А според нас самото това отричане, че фактите са им били известни в дадения случай, имаше сила на отрицателно доказателство.
И действително, ние знаем, че имаме добре устроено посолство в Цариград и цяла мрежа от консулства и вицеконсулства, които изпълняват действително дипломатически длъжности във всички краища на турската империя.
Възможно ли е цели десетки села да бъдат предадени на пламъците
мъже, жени и деца с хиляди да бъдат избити, или по-зле от избити, в една турска провинция между столицата и театъра на народното вълнение и да не знаят за това нашите консулства и нашето посолство?
Това е просто невъзможно. Това човек не може да си го представи.
Първото съобщение за злодействата в България бе направено, ако не се лъжа, във вестник "Дейли Нюз" на 23 юни. Аз напълно признавам постоянните заслуги на свободния печат в интерес на човечеството, на свободата, на правосъдието. Услугата, която в дадения случай принесе на обществото вестник "Дейли Нюз" със своята чуждестранна кореспонденция, е, струва ми се, най-ценната, най-бляскавата заслуга на печата пред обществото. Господинът, който е издържал цялата тази истински тежка борба с такова мъжество, ум и с такава добросъвестна грижа, е г-н Пиърс от Цариград, кореспондент на в. "Дейли Нюз" в България. Твърде е възможно, че ако този единствен орган на печата не бе показал толкова мъжество, решимост и способност, ние и досега щяхме да стоим в мрак, а над българските злодейства нямаше да свети нито лъч от надеждата, която сега започва да се разпростира у нас.