Райна Княгиня – голяма личност и майка на четирима забележителни офицери
източник: Един завет (
http://edinzavet.wordpress.com/)
На 29.07 се навършват 90 г. от смъртта на Райна Княгиня - забележителна личност, както със собствената си съдба, така и с четиримата си сина, офицери, които след участие във всички войни и много ордени за храброст биват съсипани от комунистическия режим.
Райна Поп-Георгиева Футекова (1856 – 1917), по мъж Дипчева, е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня.
Родена е в Панагюрище в семейство на свещеник от именития Футеков род. Проявава голям интерес към учението и след килийното училище в метоха е изпратена да се изучи в Железник. След това се завръща в Панагщрище и става учителка. На 20г. е, когато Бенковски я кани на заседание на комитета и възлага да ушие главното знаме на въстанието. При обявяването на въстанието, войводата я покачва на бял кон и заедно със знамето тя язди начело на въстаниците, а цялото население я замеря с цветя. При потушаването на бунта, баща и е убит пред очите и. Младата учителка е хваната от турците и е разкарвана с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца и камъни по главната улица на Пловдив. Прекарва месеци по турските затвори и е спасена полумъртва, след намесата на чуждите дипломати. Здравето и е сериозно увредено. След като е освободена, Найден Геров я изпраща в Русия, където учи за акушерка. Там, като членка на Дамския благотворителен комитет приема 32 панагюрски сирачета, които получават образование. След освобождението работи като учителка в девическата гимназия в Търново. Жени се за брациговския революционер, тогава вече панагюрския кмет Васил Дипчев и когато той става народен представител се преместват в София. Райна ражда 5 момчета. Едното умира малко. След смъртта на мъжа си Райна Дипчева работи като акушерка. Умира през 1917г. Съдбата на потомците и е показателна за съдбата на българското офицерство. И още повече за отношението на българските комунисти към България и патриотизма. Спомнете си тази история следващият път, когато агент Гоце и доносниците заговорят за родолюбие…
Първият син – генерал Иван Дипчев (1885 – 1954) – Завършва Военното училище с 25-и випуск, а след време и Генералщабната академия с отличен успех. Участва в трите войни за национално обединение. Като млад офицер особена храброст проявява при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. За доказан героизъм на бойното поле е награден с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Рискува живота си в Балканската война в единствен по рода си дуел с турски офицер вместо масово сражение, за да не гинат войниците. Вече като генерал става началник на канцелария на Военното министерство и се пенсионира през 1936 г. След 09.09.1944г. къщата на Райна Княгиня, която тя строи като вдовица е отчуждена. Генерал Дипчев прекарва години по концлагери и затвори. През 1954 г., комунистите го изправят пред съд за измислени престъпления отпреди 30 години. Осъден е на смърт, след това присъдата е променена на доживотен затвор. Умира в концлагера в Ловеч. Гробът му не се знае.
Вторият син – Георги Дипчев (1889 – 1950), завършва военоморско училище, става машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и през Балканската война участва в потопяването на турския кръстосвач „Хамидие“, после се заселва в Бургас, става учител и основава техническото училище. Умира няколко години след края на Втората световна война.
Третият син Владимир Дипчев се ражда през 1891 г. По примера на по-големите си братя постъпва във Военното училище, което завършва с 31-ви випуск. Проявява мъжество при атаката и превземането на Одринската крепост на 13 май 1913 г. Участва също в Междусъюзническата и Първата световна война. Завръща се от фронта като герой с три ордена за храброст. Напуска рано войската. През 30-те години е директор на кинематографията. След 9 септември Владимир изчезва безследно на 10 октомври 1944 г. на път за работа. Смята се за разстрелян без съд и присъда.. И на този син на легендарната Райна Княгиня гробът не се знае. Синът му Христо, също офицер, е изпратен в концлагера Богданов дол. Внукът Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването – досието върви по петите му.
Четвъртият син – полк. Асен Дипчев (1894 – 1964) Първата световна война го заварва като ученик в гимназията, но той напуска училището и заминава на фронта като доброволец. Проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост и разгрома на румънския гарнизон на 5 септември 1916 г. Един от първите, които влизат в крепостта, пеейки песента “О, Добруджански край” е редник Асен Дипчев, за което е награден с орден за храброст. След войната довършва гимназиалното си образование и става юнкер във Военното училище. Завършва го по ускорен курс и отново заминава на фронта. Участва в боевете при Дойранското езеро и пробива на Добро поле през септември 1918 г. След 9 септември 1944 г. Асен Дипчев дълги години лежи по лагерите. Умира през 1964 г. в Бургас. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват.
