Поглед само,
с обещание за среща пак...
Допир с нечие рамо
и звук на приближаващ влак...
Гара,пустош...
болка само и сълзи...
локомотив се чува гръмко,
тръгва тя нали?
Гледаш,милваш и целуваш...
Да,за нея те боли,
а нейде там във тъмнината
едно сърце притихнало тупти...
Една душа безкрайно нарарена,
стои и гледа отстрани...
докато изпращаш ти със пламнала надежда,
тази що ни раздели...
