Бих искала да ви кажа ,какво ме накара да си отида от България и какво ме кара всеки един миг да си мисля за нея.На фона на всичко лошо,което ни се случва,забравяме хубавите неща и прекрасните моменти,които сме имали и сигурноста от родното и милото,чувството ,че знаеш къде си,кои си,какво можеш,какво даваш и какво получаваш.За съжаление в чужбина сме никои,сами сме и борбата е безмилостна, жестока.Понякога се пиатм защо,защо ми трябваше да идвам,защо всичко трябва да се върти около парите?Има ли смисъл да потъпкваш себе си,да забравиш кои си в името на парите?За съжеление не мога да стигна до този тъй простичък отговор.Когато съм далеч от Б-я ,силно ми липсва ,липсва ми живота ми,чувството че съм някои,а когато се прибера и видя изтормозените хора,изгубили надежда,сред многобройните си проблеми,си мисля май е добре ,че си тръгнах поне в чужбина има шанс....