Философията никога не е умирала и няма да умре, докато свят светува. Дървените филосфи са такава жилава порода, както кактусите, и са вечни, и нищо ги не плаши. Умират истинските философи.
А те са малко; рядкост са големите математици и композитори, големите философи. Което си е естествено.
В България не се е раждал:
математик...като Карл Фридрих Гаус;
композитор като Шопен;
философ като,като Кант.
Според мен е невъзможно. Не сме такъв народ. Липва ни нещо съществено. Не се наемам да го дефинирам,защото и аз съм любител във философията, но личи във всичко и по-всичко.
Вижте как живеем. Как си редим и нареждаме живота. Как всеки ден ни правят на идиоти завършени мошеници и идиоти, и се намират хора, и не са малко, за които те са едва ли не богове. Като че ли Сидеров и "Атака" не са изключение, а правило.
Как като нация и народ, ако направим една крачка напред, винаги,за коммпенсация ли, не знам защо, ще направим крачка,може и милиметър да е- назад. И това е желязно правило в нашето обществено-икономическо развитие, в нашата история. Поне аз виждам нещата така.
Като народ и нация ни лпсва дълбочина,честност, и смелост, безаветната смелост на един Бейкан напремер, като канцлер готов да отиде и на ешафода, ако потрябра, но да не остъпва от свойте разбирания и идеи, защото ги смята за полезни и правилни.
Знаем какво е Великобритания, Британия, Англия въпреки всичко и напук на съдбата и днес. Що за народ са и как живеят.
Та народа ражда и създава големите си умове и таланти. А един народ, за болШинството от които Азис е кумир, един Стоичков е бог, а плешивия от БТВ образец за подражание, не може да роди големи личности като една Индира Ганди например...
Дребен народ и нация раждат дребни умове и интелекти, подражатели и епигони, и ако се появи нещо по голямо и различно, не го опазва, а просто го унищожава.
Какво стана с Ботев, Яворов, Дебелянов, Смирненски, с Вапцаров.
Със Стефан Стамболов, с Алесандър Стамболийски.
Посредствеността е вечна, жилава и агресивна и сама се оправя в живота, докато големите таланти в науката и изкуството искат внимание и грижи, средства, за да се реализират. Те са крехки, свръхчувствителни и уязвими, не се огъват навсякъде като тръстиката и не се нагаждат, и загиват,или си отиват рано-рано неоценени, не успяли да се реализират, както трябва.
ТАКАВА Е НАШАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И ИСТОРИЯ, И ЗАТОВА СМЕ ТОВА ТОВА, КОЕТО СМЕ...
Дребен народ, дребна нация, с дребна,подражателна култура, с дребен манталитет и нисък хоризонт, с дребни перспективи и неясно бъдеще.
А ФИЛОСОФИЯТА НЕ УМИРА, ТЯ Е ВЕЧНА КАТО СВЕТА.
Малко са истинските филосфи, което си е нормално. Преобладават дървените филлософи и философки. А от времето на Демокрит и Хераклит, и до днес, навсякъде по света е било, е, и ще си остане так
НЯМА НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО, Е КАЗАЛ ОЩЕ СОЛОМОН.
И Е ПРАВ...