Мога да бъда вале каро.Мога да излъжа кралица пика.Мога да прикрия краля.Мога да изкарам асо от ръкава си.Но не аз съм просто един жокер.
Жокер, шут, клоун имената са много.Не го правя за парите , не го правя и за другите.Правя го,защото това умея най-добре, защото ми доставя удоволствие , а именно да забавлявам хората.
„Защо сте толкова сериозни? Не сте ли чували за лечебните свойства на смеха? Хайде направете ми услуга – сложете по една усмивка на тези измъчени лица.Погледнете се!Вижте колко по красиви сте.”
Някой би си помислил , че се опитвам да направя света по-добър и красив.Този някой сериозно би се излъгал.Аз съм....клоун – не ме интересуват другите.Знам , че в техните очи никога няма да бъда нещо повече от шута , който те виждат вечер в двореца.Винаги ще бъда подценяван , винаги ще оставям грешно впечатление у хората. Но това е без значение , важното е , че представлението ми поражда смях у зрителите , а аз си умирам за техния смях.
Така минават вечерите на жокера. Но щях ли да ви разказва тази история , ако нямаше повратен момент в нея?
Поредната вечер в двореца.Аз- клоунът върша това , което мога най-добре.Усмивките са много , смехът е силен.Тогава мина тя – кралица купа – ослепителна дори в нейното мълчанието. Тя развали всичко.”Ако е любов ще връхлети като вятър.Като циклон” , казваше краля.Е сякаш връхлетя.Не мога да откъсна поглед от нея.Няколко прекрасни момента стоя като хипнотизиран.Тя ме поглежда само за миг и без да отваря уста кзва : „Ще разбъркам в теб , ще разхвърля душата ти , ще взривя покоя ти.” Така и стана.Романтиката , погребана като великолепна жилка метал в граните на душата ми се събуди.Оттогава аз бягам и мечтая – бягам от действителността и мечтая за пленителната кралица.Но кой съм аз – аз съм един жокер, който трябва да забавлява хората , не да ги обича...
Представленията в двореца не спират , но не са същите , липсва им предишната енергия . И разбира се как да подскачам , как да пея , как да танцувам.Как да се смея , когато вътре в мен любовта ме разяжда , както киселина желязо. Смехът вече не е толкова шумен , усмивките не са толкова много.
Дните се превръщат в седмици , седмиците в месеци. Аз все още съм шут , тя – кралица .Аз съм долу , тя – горе и не мога да я достигна . Защо ми е любов ? – Зашото най-великото нещо ,което ще науча е да обичам и да бъда обичан.Нееее стига клишета.Защо ? Защо?.....А да верно – за да запълни дупката в сърцето ми.
Шоуто продължава, болката също.Болка , която ме е хванала за гърлото и не ме пуска .Болка като ангел , който бди над мен и никога не си отива.Ако дам име на моята болка , тя ще се казва любов.
Аз умирам. А кога умира един клоун?Когато няма публика , която да забавлява.Публиката си тръгна , защото шоуто вече не е смешно.Това е така , защото я няма вече жарта в очите.А кой ми я отне ? Точно така беше любовта .
Дали съжалявам , че онази нощ се вгледах в очите на най-красивата жена и в последствие се влюбих в нея? – Не. Тя преобърна живота ми , разчупи го , създаде хаос в него.Съжалявам единствено , че кралица купа се появи толкова късно.
* * *
Ако ми се предостави възможност отново да изтегля карта от тестето на живота съм сигурен , че тя отново ще е жокер, зашото това , което умея най- добре е да създавам усмивки.Пък и смехът лекува
