Автор Тема: Миряна Башева  (Прочетена 4506 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Тя

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 259
  • Пол: Жена
    • Някъде над покривите на града...
Миряна Башева
« -: Май 22, 2008, 18:07:32 pm »


Поетесата Миряна Башева, единствената дъщеря на трагично загиналия външен министър Иван Башев, е родена в София на 11 февруари 1947 г. Завършила руска гимназия и английска филология, без да се дипломира. Прописала поезия сравнително късно - след 23-та си година. Първата й стихосбирка е “Тежък характер”. Много от стиховете й сапопулярни песни - “Дано” на Богдана Карадочева, “Тежък характер” на Йорданка Христова, “Как си ти” на братя Аргирови, “Булевардът” на Михаил Белчев... Работила е като сътрудник в списание “Отечество”, Българската национална телевизия, Студията за игрални филми “Бояна”, списание “Факел”. След 1989 г. е редактор във вестниците “24 часа” и “Сега”.

Повече за нея (от самата нея) има тук http://www.rusbg.com/basheva/about.shtml

 * * *
Бързия ли, експрес ли чаках?
Чаках, пушех и ставах - мъж...
Някой тихо псуваше в мрака
и валеше страхотен дъжд.

Между две океански локви
като малък архипелаг
два семафора в сто посоки
разпиляваха влак след влак.

В отчаяние и тревога
с мен гореше зелен фенер.
Всеки миг ми искаше огън
някакъв милиционер.

Стар джебчия с печална морда
се въртеше над куп палта.
Дъжд валеше. Над всички лордове
и над всички крадци в света.

И над мене. Аз все тъй чакам.
Аз от чакане станах мъж.
Над безумните черни влакове
се изсипва страхотен дъжд.

Бясна свирка процежда пара
през присвита и зла уста.
Дъжд се лее! Над всички гари
и над всички мъже в света.



 ТЕЖЪК ХАРАКТЕР

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.



 ЧЕРНОВА ЗА ПИСМО ДО ЛЮБИМИЯ

Отдавна подозирам принца
от приказките -
в демагогия.
Не се преструвай на единствен.
Отдавна зная, че сте много.
Поединично и погрупово
илюзиите
лягат ничком.
Сбогувам се и с тях.
От упор.
Аз мога да прежаля всичко.
Кажи, че няма вече Истина.
Не бой се.
Няма и да охна.
Отдавна не кърви неистово
сърцето,
голо като охлюв.
От любовта
ще вържа фабула.
От истините -
митология.

Аз вярвам в тях,
понеже трябва.
Обичам те,
защото мога.

Хей,
аз съм протеже на музи,
с които в тъмно съзаклятие
са най-добрите ми илюзии
за принца
и за свободата.



 ИЗ МОМИНСКИЯ МИ ДНЕВНИК
(или защо не се влюбих в поет)

Някой се примъква, плах, към мене.
Друг досадник пъха мокри устни.
Скучно е без теб, Сергей Есенин!
Да не кажа даже, че е пусто.
Виждам, че поети има много.
Всички пият, пушат, пишат мъдро.
Но не зная ни един, ей богу,
който да е синеок и къдрав!
Здраве да е, нека са брюнети.
Хайде и да са плешиви. Може.
Но така обидно е, че - ето:
не умеят да ме разтревожат.
Може би лиричните разноски
раснат паралелно на стандарта?
Адски
тихо
е
без
Маяковски!
Дявол ли си, като нямаш тартор?
Едри, гръмогласни - виждам много.
Мразят всичко мръсно. И са прави.
Но не зная ни един, ей богу,
който да се гръмне от ненавист!
Майната им, нека си живеят.
Всъщност те са нужни и полезни.
Но така обидно е без нея -
звънката, шамарена поезия!
......................................
Аз самата съм безумно кротка.
Чиста като новичко индиго.
Имам майка, дъщеря и котка.
А от татко - цял чеиз от книги.
В революцията още нямам вноски.
Любовта? Тя нещо няма вяра в мене.
Тъпо е,
Володя Маяковски!
Скучно е,
Серьоженка Есенин!



 МАЙСТОРА И МАРГАРИТА

Развяла риза на усмирител,
съдбата бодро размахва бича.
Няма го Майстора, Маргарита.
Няма да има притча.

Ще има най-нормална халтура.
Това е факт и не е секретен.
Факт: дяволът е морален урод,
а ти си просто Гретхен.

Висока лудост не съществува.
(Имало, казват - луди зодии...)
А любовта е бездарен увод
в шедьовъра за развода.

Заела пост и поза на ритор,
прозата се преправя на притча.
Няма го Майстора!
Маргарита,
още ли го обичаш?







...и един мармот завива шоколада в станиол...

Неактивен Тя

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 259
  • Пол: Жена
    • Някъде над покривите на града...
Re: Миряна Башева
« Отговор #1 -: Юни 07, 2008, 22:07:50 pm »
Балада за мрачното кафене

Земята тежко се въртеше.
Валяха слепи дъждове.
Незнаен облак се косеше
по стихналите ветрове.
Не беше зима, нито есен,
а дявол знае кой сезон -
дошъл безсрочен, безадресен,
и той отчаян ветрогон.
Сновяха мокри минувачи,
ревяха спънати коли...
Въпрос от левите мигачи:
"И в дясно ли така вали?"
И нямаше да има слънце,
ни нищо мило на света.
А щастие и рози? Грънци.
Измислица и суета.

Тогава, точно в пет без десет,
едно чевръсто цигане
домъкна вечерната преса
в разкиснатото кафене,
намигна с дяволска зеница,
разнесе дъх на влажен звяр,
а сервитьорката-чистница
го погна с крясък и шамар.

И то се втурна към вратите,
разсипа вестници и смях.
За миг му мернахме петите
през ситния дъждовен прах.
.
На мене впрочем ми се стори
(през мировата ми тъга),
че то се спря и се престори
на малка шарена дъга.
Във всеки случай - духна вятър
и под дъгата се провря.
И стана ясно, че е лято,
и облакът си отлетя.
И слънцето дъжда метеше
с разперените си метли...

А кафенето се косеше:
"Тъй светло е, та чак боли!"

...и един мармот завива шоколада в станиол...

Неактивен diadia

  • Новак
  • *
  • Публикации: 36
  • Добрата Фея
Re: Миряна Башева
« Отговор #2 -: Февруари 03, 2009, 00:02:43 am »
 БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ

Компетентните поколения
се напъват да ни научат
на това, че не си за мене.
Ние сме безнадежден случай.

Колко пъти? Един ли? Сто ли? -
ни разделяха с думи тежки?
Ти си моето слабоволие.
Аз съм твойта любима грешка.

И пак горестно се прегръщаме
под заслона на ветровете!
(Всяка недостроена къща
ни е ласка от райсъвета.)

Заприличали сме на хора,
дето вечно си губят ключа.
Няма да го намерим скоро.
Още сме безнадежден случай.

----------------------------
 БУЛЕВАРДЪТ

Под дебели подметки и проза
дреме есенно жълт тротоар.
На разсъмване всичко е розово -
за петнайсет минути макар.

Своя автомобилен оркестър
вдъхновен дирижира денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват. И пак цъфтят.

Аз ги имам за съученици -
тия честни дървета - на пост
пред вековната наша традиция
да ме чакат на Орлов мост.

Дефилират милион непознати -
Димитрова, Николов, Петров...
И повикана по телепатия,
бърза новата ми любов.

Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за Шанз Елизе -
тук почиват след дългото скитане
уморените ми нозе.

Този факт е световно известен -
че на "Руски" започва денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват...
И пак цъфтят!
« Последна редакция: Февруари 03, 2009, 00:04:18 am от diadia »
"Няма нищо по-голямо от малките неща...."

Неактивен diadia

  • Новак
  • *
  • Публикации: 36
  • Добрата Фея
Re: Миряна Башева
« Отговор #3 -: Февруари 16, 2009, 22:25:13 pm »
ПОСЛЕДНО

"Вернись вернись туда, где ждут,
Скажи, что счастье есть."
Вадим Шефнер

Помня първото щастие. Второто.
И десетото... И предпоследното...
Те връхлитаха с шеметни скорости.
И отлитаха още по-шеметно.
Аз оставах на пътя. Прегазена.
Но и нямаше път сред завоите...
Днес, след каменна вечност, си казвам:
тия щастия... не те са моите!
............................................
Ето Мойто: в трънливата бездна
ми изсече път - хилядозвезден.
Изранено, докуца до скута ми
и пустинята прашна избута.
Вдигна лапа, накриво зарасла,
и в душата ми нещо намести.
И сърцето ми стана тържествено,
а челото - високо и ясно.
А гласът ми нечуто се моли:
Не изчезвай, Нещастие мое!
"Няма нищо по-голямо от малките неща...."

Неактивен diadia

  • Новак
  • *
  • Публикации: 36
  • Добрата Фея
Re: Миряна Башева
« Отговор #4 -: Февруари 22, 2009, 20:42:03 pm »
НА ТЕЗИ, С КОИТО СЛУЧАЙНО СЕ СРЕЩАМЕ

Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много важно и много просто -
гениалното ти усещане,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма излишно време
да се правим на реалисти.
И с готовност за бой приемаме -
и в секундите има истина!
...........................................
Помня, казваме сбогом - в упор.
Почва ден. Той е романтичен.
Други казваха - много глупаво,
можеше да не се увличате.
Много важно, че се разделяме!
Важното е, че утре влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна близост!

Аз и днес ще те разпозная с
гениалното си усещане
в други, считани за случайни,
а напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава -
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забравих.
А лицето ти не запомних.
"Няма нищо по-голямо от малките неща...."

Неактивен diadia

  • Новак
  • *
  • Публикации: 36
  • Добрата Фея
Re: Миряна Башева
« Отговор #5 -: Март 20, 2009, 00:01:08 am »
ПРОЛЕТ!

Ужасно! Но пак е пролет.
(Така се случи и лани.)
И пак в градинките бродят
малки престъпни желания.
Искам да тъпчем тревата!
Искам да кършим клони!
Не ни ли тъпче средата,
дето сме й околни?
Не рухна ли клон – пословичен,
дето сме много на него?
Кой от нас беше в повече –
излишен като Онегин?

Искам безумства! Чу ли ме,
стара досадна етика?
Не чува...И вятърът брули
душичката на небето.
И само на сантиметри
звезда се търкулна. (Pop-star.)
И малко ми стана ретро,
сякаш се влюбвам в по-стар.
По-младите страстно бродят
и диво цъфтят липите.
Не трябваше да е пролет...?
Добре, че мене не питат.
"Няма нищо по-голямо от малките неща...."