Здрасти... пак
1. Обикновено най- ценните вещи на хората са свързани с някакъв талант, който притежават или любимо занимание. Кажи ни кои са 3- те любими предмета на човек с толкова много таланти като теб.
2. Покажи ни любимата си снимка (направена от теб).
3. Откъде идва зарядът на фотографиите ти?
4. Черно- бяло или цветно и защо? (знам отговора, но ми хареса начинът, по който ми го описа и реших, че ще е интересно и за останалите)
5. Фотоапарат или четка и платно... или микрофон?
6. Коя е най- отличителната черта в характера ти и коя е тази, която най- много харесваш в другите хора?
П.П.: Поради моментното отсъсвие на интервюирания, отговорите на зададените към него въпроси, ще започнат от утре, надявам се
Преди да отговоря на въпросите на всички искам да благодаря за интересът, който проявявате към мен (доста неочаквано, но много приятно). Vanilla_g, благодаря и на теб най-вече, тъй като ти си виновна
Благодаря ти и за чудесните въпроси!
1. Любимите ми вещи - фотоапаратът (естествено); 40-годишен швейцарски златен часовник Atlantic; очилата ми (те са ми от изключителна важност, иначе не мога да вниквам в деталите на нашият свят, а и не мога да си използвам фотоапаратите, така че за 7 години се научих да ги ценя като мой верен помощник)
2. Държа много на повече от половината си снимки, но две са ми любими. Първата е натюрморт с ябълка, орех и бадем (вече е поствана, но я качвам и тук, за да не се разкарвате из сайта). Освен технически съвършеното й изпълнение има и редица други фактори, които я поставят на първо място в портфолиото ми: това е първата ми снимка, направена в студио с професионално студийно осветление (2 часа по-рано за пръв път в живота си видях какво е това моноблокова светкавица, дето мяза на театрален прожектор, а след това сам си настроих всичко за снимката); композицията има интересна идея, която вие сами трябва да откриете; ябълката беше вкусна и сочна. Втората снимка се казва „Beyond” и представлява сложно съчетатние на заснемане и обработка. Заснета в началото на годината, едва преди 2 седмици завърших окончателният й вариант. На снимката се вижда ямакаши, изпълняващ задно салто на 3 метра над земята на бургаският плаж. Снимката е от 10-ти дубъл на скока (изморих го момчето).
3. Зарядът понякога се получава абсолютно случайно, но често сцената е композирана и тогава си проличава имаш ли талант или не. Гледайки през визьора се научих да изпипвам детайлите, които влизат в кадър, когато снимам хора разчитам понякога на собствената им изобретателност и най-важното – не снимам портрети на хора, които не познавам и с които не съм разговарял. Винаги преди снимки се старая да предразположа моделът към настроението на снимките, които ще правя. Ако е момиче я карам да се чувства хубава и желана, или изтисквам гняв от нея или я разпитвам за мечтите й и тогава правя любимите ми „отнесени” портрети, за да бъде това и част от посланието на снимката, останалото върши избраната атмосфера - мястото, където се снима и цветовете, които зрителят в последствие ще види. Натюрмортите са далеч по-прости и идеите много по-лесно се осъществяват. Пейзажите също лесно могат бъдат изпипани в замисъла си.
4. Цветната фотография определено има големи предимства спрямо черно/бялата, но не винаги. В цвят може да се снима всичко и при правилно подбиране на хармонията могат да се получат много силни снимки. Класическата фотография обаче си остава черно/бялата – сивата гама е най-богата на тонове, дава душа на кадъра, а естетиката, която може да се постигне е несравнима. Това е и най-трудният похват за усвояване и има най-тежки изисквания за техническата част на снимката. С ръка на сърцето признавам, че това ми е любимият стил, към който съм насочил усилията си за развитие.
5. Професията ми е художник-фотограф, така че комбинирам изобразителното изкуство с фотографията, като превес има второто. Иначе винаги съм рисувал, още от детската градина. После дойдоха и изложбите, а върхът беше в 10кл., когато директорът на Механотехникума в Бургас (който завърших) занесе мои дизайнерски рисунки на автомобили като подарък в технически училища в Германия и Турция. Пеенето е за купона, въпреки успехите. Пея във вокална група „Студентски гласове” към моят университет. В неделя вечер се прибрахме от Варна с 2-ро място и звание Лауреат от международният музикален фестивал във Варна „Море и спомени”, както и с куп покани за фестивали и предложения от известни вокални педагози да ни обучават. Фотографията обаче е моят стремеж и заема най-голямо място в сърцето ми.
6. Най-отличителната ми черта в характера ми е умението да изслушвам с разбиране другите хора около мен и неспособността ми да наранявам (естествено има изключения и за двете). Това е, което търся и в другите.