Уморени са очите ми,
обич моя...
Толкова дълго в душата ти се взирах,
че вече не знам бях ли там
или те сънувах.
Уморени са ръцете ми,
нежност моя...
Носих през остри зъбери
спомена за твоето тяло.
Прегръщах го
и се сбогувах.
Уморена е душата ми,
орисийо моя...
Подарявах ти я
и я изтривах,
разтварях ти я
и те жадувах.
Уморени са
моите спомени...
Уморено е
всичко в мене...
Това, че ме има
също е умора...
Ти разцъфваш
в кръвта ми като плевел,
понякога плевелите
от цветя са по-красиви.
Искам те,
няма да те изтръгна,
дори да знам,
че ще ме убиеш.
Обожавам те,
радост моя...
Слей се
с моето обожание
и в музика
превърни душата ми.
Излей я в сърцето
на тъжна цигулка
и себе си влей във нея.
Да ни изсвири
в съня на Господ
и той над нас да се смили
и свои ангели да ни направи.
Уморено е всичко в мене...
Ти си моята умора...