Ще те целуна с много омраза-
точно с толкова,колкото заслужаваш.
Омразата е обратната страна на монета.
Другата е любов.Двете са неделими.
Целуваш ме с нещо диво...
То пък как ли се нарича?!
Гледаш ме и ме поглъщаш.
Крещиш ми, че ме обичаш.
Този крясък ме подлудява.
Забравям се и ставам синя.
Синьо е небето на твоето Его,
от него валят целувките ти сини.
По устните ми замръзват,не се топят
и се превръщат в сенки на снежинки сини...
Виновна съм...И си го признавам...
Толкова съм студена,
че с дъха си ще те убия.
После пак ще те целувам-
с любов, вместо с омраза.
Ще те възкреся, за да ме имаш.
Любовта и омразата ми са неделими.
