Тялото ми на клетка прилича.
В него затворена е студена душа.
Замък в готически стил...Безразличен
и безчувствен свят, който създадох сама.
Кулите му са остри като кинжали.
Сърцата на птици пронизват. Те пищят.
Няма кой, бедните, да ги пожали.
Перата им-странна музика в мен валят.
В празни стаи кънти тишината.
Стъпките и оставят самотни следи
по камъните черни. Плаче вятър,
когато ги докосва и много боли
от тези сълзи. В мен те удавят
всеки опит да се разтворя, разцъфтя.
Кални пръски войните на гнева оставят.
Не понасям тази безумна тишина!
Качвам се в най-високата кула.
Прозорецът и обещава свобода.
Кратък полет... Всичко сведено е до нула.
Бяла птица е душата ми... Отлетя.
