Прегърбени от сухите си истини ...
Пропуснахме един /забравен / акорд ...
В тишината на двама умислени ...
(Живеем в снобен затвор ...)
Един на друг препъваме думите ...
Сенки рисуват чувства едни ...
Нима от завист за обич и минало ...
Раздяла остана паваж да дели ...
Наведени по стъпките на мислите си ходим ...
Разминавайки се в хиляди мечти ...
Тротоар един - видях аз спомен ...
Глухостта забрави своите черти ...