Много значение му отдавате- 2 години по- рано се мислят рокли, обувки, фльонги и прически, 6 месеца по- рано се започва рев и разнежване по съучениците (дори и към тези, с които не сте си говорили никога преди), а останат ли 3 месеца започва една дива, сополива и сълзлива еуфория... А всъщност това си е вечер като вечер, само дето всички са се барнали, все едно че цял живот това са чакали. В крайна сметка балът е всичко на всичко 1 час- докато се съберат парите от родата, после малко пооплюване със съучениците кой е по- по- най и след 30- тата минута всички са пияни. Трошите си гърлата от викане цяла нощ, скачате като попарени по баровете, а след това блъскате с рокли, токчета и костюми по някоя павирана улица (Альоша в моя случай) и след като главата ви е станала правоъгълна, пак се размеквате за миналите години и после кой откъдето е и за каквото се бори.
Всъщност истината е, че по- голямата част о вечерта е превземане и пискане. Пък и от друга страна завършването на гимназия не е никак висок връх, че чак така да се полива (но това си е лично мнение, разбира се)- има къде, къде по- стойностни поводи за празнуване. По- скоро си мисля, че това празник е повече на родителите, че са имали нервите да изтраят отрочето си през така нелеките му тийнейджърските години, когато не е знало какво иска, как го иска и защо го иска, но винаги иска нещо, от което не е доволно (има и такива, които цял живот не успяват да преудолеят тези си дилеми).
Но, както и да, моят бал си ми беше весел, но тогава бях да съвсем други фази (което пък е отделна тема на разискване).
Приятно прекарване на абитуриентите и не се косете чак толкова.