Има хора, които са видели много, преживели са много, но са си извадили и много изводи. Те са завършени личности...
Добре де душко, аз не казах ли същото с "опитът те поучава"? То е ясно че никой няма да ти налее изводите в главата с маркуч или пък с кристална каничка. Сам трябва да си ги направиш... А си мисля че всеки човек, когато премине през някой проблем, най-малкото не иска да го повтаря пак и затова се замисля къде е сбъркал...
Детско мислене ли е, когато казваме, че старите хора са мъдри, защото са преживели много?
Или пък когато някой с тежка въдишка каже "Животът ме научи"...
Не знам ... или не беше разбрала правилно думите ми (защото "опит" е дума с малко объркващо значение), или просто беше излишно да класифицираш разсъжденията ми...
А на човека с "чурките" просто нямам желание да отговарям повече... Ще кажа само, че това за което ти говориш, аз наричам концепции... И ти го казах още в предния пост.
Разбирай както искаш.
Всъщност, съмнява ме че ще успееш. Май говорим на различни езици.
А сега по темата.
Семейната среда... Много хубава точка от проблема хванахте. Не знам какво е било тогава, но днес в семейната среда липсва нещо много важно...Ролите. Като че ли авторитета на родителите бавно, но сигурно се стопява за сметка на стремежа към "независимост" от страна на младежите. Просто... липсва полагаемото уважение, пък да не говорим за любов...
А всъщност май точно там е проблема. Нито родителите имат време за децата си, нито децата за родителите си, за да си дадат взаимно нужната любов и внимание. Оттук търсят се заместители... Макар че това нещо май малко хора го осъзнават. Чак когато детето им стане наркоман, мама и тати "се сещат" че не са му обърнали внимание и са го изпуснали.. Или пък примерно, чак като направи 13 неизвинени и е пред изключване...
С 2 думи - много неща, жизнено важни неща, лиспват в семейната среда...
Май наистина не говорим на различни езици
Изводите няма никой да ти ги налее, но нужно ли е въобще някой да те държи за ръчичка и да ти казва "Не,там, опасно е" ..
Има една много хубава приказка - Глупака прави грешки, а умният се учи от чуждите грешки.. Не е нужно да скочиш от 8мия етаж, за да видиш, че е високо и опастно, нали
Да, детско мислене е това да смяташ, че годините са решаващи. Когато говорим за хората - трудно е да ги слагаме под общ знаменател. За акъл не са нужни години, не е нужен опит, просто трябва да го имам в наличност.. Както се казва - ако не ти е дошло до 13 - не го чакай въобще
Хората, които въздишат, че Животът ги е научил - обикновено развиват големи мелодрами. Човек, който е минал много - знае да си замълчи, просто да действа и да мисли качествено.
Не, не класифицирам разсъжденията ти
Просто изразявам несъгласие, което е обикновено нещо при един диалог
Човекът с "чурката" те е разбрал много правилно и постът му не е насочен срещу теб.. Затова не виждам защо трябва да защитаваш Мистик, когато той е достатъчно голям, за да го направи сам. Ако има да ти каже нещо на теб - ще го направи, в това не трябва да се съмняваш
А относно мнението ти ...
Много ми е странно от мен как е излязъл що-годе приличен човек, когато родителите ми никога не са ми обръщали много внимание
Когато някой залитне по неправилен път, обикновено родителите, учителите и т.н не са най-виновните.
Да, виновни са, че не са го спрели в началото, но ти ако си роден човек - такъв ще бъдеш, ако си идиот - такъв ще продължаваш да бъдеш, докато не видиш другата страна, но не вискчо се решава с едно "виждане", нали
[/i][/b]