Автор Тема: Есета  (Прочетена 4752 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен medenata

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3918
  • Пол: Жена
  • Обичам те! Моето търсене приключи...
Есета
« -: Април 04, 2008, 18:16:40 pm »
Ако някой е писал или чел интересни есета на свободна тема нека да ги сподели тук  :)








Неактивен ^SeXyTo^^^

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1084
  • Пол: Жена
  • ... I guess I need you, baby ...
Re: Есета
« Отговор #1 -: Април 13, 2008, 18:15:23 pm »
Дали любовта прави човека по - добър и по - свободен ?
(есе)

   Всеки среща голямата любов в живота си.Поводите са различни, но не винаги сме способни, готови да дадем дължимото на това светло и красиво чувство.Любовта дава сила,тя облагородява - лошия превръща в добър, грозния - в красив.Влюбеният е като птиците в простора - любовта дава криле, пренася в един друг свят, свят, в който всичко е идеално.В любовта разбираме всичко за себе си и за любимия човек.Тя създава потребност и е най - висшата форма на общуване между две влюбени сърца.Да обичаш един човек, означава да обичаш недостатъците му.
   Любовта е богатство по - скъпо от всички земни съкровища.Човекът изпитва нужда от нея.За да се опише, не стигат думи, защото извира от душата.
   Част от живота на човека преминава в търсене на някого, когото да обича.Толкова е трудно да се открие подходящия човек!В повечето случаи хората се разминават,без дори да разберат какво пропускат.След време осъзнават грешката си,с много усилия се опитват да си върнат този, когото са отминали, но това се оказва трудно, понякога невъзможно.
   Любовта е основен закон и висш смисъл на човешкия живот.С либовта идва и желанието за живот, за прогрес.Тя създава, укрепва, влияе благотворно върху духа, лекува.Творец е на всичко възвишено и светло.Любовта не бива да се разпилява, тя е ценна.Истинската любов се нуждае от разбирателство, жертвоготовност и най - вече искрени чувства.Тя се ражда, живее във времето и не може да бъде заменена с нищо друго.Когато човек обича истински, не може да "изтръгне" от сърцето си любимия, дори той да е на хиляди километри от нея.Тя таи надежда , че отново ще почувства близостта на най - милото и любимо същество.Ако една любов е истинска, не може да бъде докосната от времето и разстоянието.
   След тази моя констатация вече мога да отговоря на въпроса "Дали любовта прави човека по - добър и по - свободен?". Според мен отговорът е положителен, защото именно Любовта преобразява човека изцяло.Тя трябва да бъде запазена, защото в противен случай губим душата си, а загубим ли душата си - губим себе си.
   Любовта без свобода означава - робство, а свобода без любов - това е мрак.

Неактивен Amadea

  • Новак
  • *
  • Публикации: 39
  • Пол: Жена
  • Tabula rasa
Re: Есета
« Отговор #2 -: Април 14, 2008, 20:43:07 pm »
Едно мое есе писано в друг форум ;)



"Власт над хората се добива, като им се служи"



"Властта ще опияни и най-добрите сърца, както виното опиянява най-здравите умове. Няма достатъчно мъдър човек, нито достатъчно добър на комуто да се повери безгранична власт."
Чарлз Колтън



Властта може да бъде колкото вълнуваща и привлекателна за един човек, толкова коварна и сложна за упражняване. Тя е като една чаша ароматно червено вино - може да ти достави удоволствие, да ти даде крила, но когато прекалиш с нея, да те завлече на дъното. И както и при виното, така и при властта, не всичко опира до отделният индивид - един човек заслепен от власт, може да повлече една цяла нация и да доведе една общност до саморазрушение.

Но властта има много измерения. Тя не е само политическа, религиозна или между личностна - има прекалено много форми на властта и начини на нейното упражняване. Но не е въпросът в типа власт или в този, които я упражнява - въпросът е как я упражнява. Трудно е да кажем "правилно" или "неправилно", защото е прекалено относително и абсолютно неправилно една власт да се определя като бяло или черно. Тя е по-скоро една палитра от цветове, които витаят около бялото и черното, но никога не успяват да се докоснат до оригиналните цветове. Защо? Защото всяка една власт се стреми да е "правилна", но никога не успява и винаги се разминава с нечии представи. Нека спрем до тук с представите за властта - каквато и да е, тя е факт, за това нека обърнем внимание на добиването на власт.

Независимо каква е властта и дали се упражнява насилствено или не, едно е ясно - трудно се добива. Да властваш над хора е най-трудно, защото трябва да спечелиш доверието им и да знаеш, че всяка твоя погрешна стъпка може да сложи край на владичеството ти. И най-ефективният начин да спечелиш доверието на хората и да добиеш власт над тях е като им служиш, защото човешкия индивид винаги има нужда от грижата на някого. Както детето има нужда от грижа от страна на родителите, така и подчинения има нужда от грижата на работодателя си, жената има нужда от грижата на мъжа и един народ има нужда от грижата на управляващите. Всичко е една верижна реакция като една шахматна дъска, чийто фигури трябва да бъдат наредени правилно за да може да бъде изиграна играта. Но за съжаление, животът не е шах и правилата не винаги се спазват и то не само от фигурите, но и от ръката, която ги движи. За съжаление, цитираният от мен автор е прав - властта опиянява и най-добрите сърца и ги обгръща в един порочен кръг на коварството. Виждаме как много политически лица завземат властта нечестно и не мислят как да служат на хората, а как да служат на собствените си интереси, а пирамидата почти винаги се разпада от най-високите етажи, защото те са най-нестабилни. Вече властта се печели и без доверието на хората, което все повече избледнява като ценност с развитието на съвременния свят. Но тъй като властта е прекалено сложна и е трудно да я разглеждаме в политически аспект, нека обърнем внимание и на другите видове власт.

Например властта в между личностните отношения. Едно дете е зависимо и подвластно на родителите си и то често възприема и изгражда ценностната си система под влиянието им и има силна нужда от тяхната грижа в процеса на своето израстване. И разбира се, то трябва да има доверие у родителите си, за да може комуникацията и връзката помежду им да е по-лесна. Но както във всеки друг тип "властване" и тук често се допускат грешки. Прекалената липса на контрол и власт може да доведе до катастрофални проблеми по време на израстването и изграждането на един индивид, а "диктатурата" също може да предизвика бум на неприятности след като детето вече не е подвластно на родителите. И тук, както в почти всяко отношение е важна златната среда и усещането за грижа и доверие.

Колкото до силата на един друг тип власт, а именно религиозната, можем да кажем много, пък и вече много е изписано. За разлика от другите аспекти на властта, при религията няма явно проявена грижа или тип служене на хората. Религията не служи на никого, а хората служат на религията. Тя може да се усети само духовно, но не и чисто физически. А историята говори много за религиозната власт и за моментите, когато тя е била по-силна дори от политическата, а за духовните управляващи, важи същото правило, както за всички човешки същества с власт - тя опиянява и покварява, рано или късно. Религиозната власт и до ден днешен е силна - не са малко конфликтните зони в съвременния свят, чийто войни и неразбирателства се крепят не само на политически основи, но и на религиозни.

В края на крайщата, властта е навсякъде, а стълбицата на йерархията на приключва нито с държавния глава, нито с Господ. Всеки е подвалстен на някого, дали политически, религиозно или емоционално, всички ние имаме владетели и зависим от някого - независимостта си остава една красива дума в пространството, която ние не можем да постигнем във всички аспекти на нашият живот. И все пак, властта се печели с доверие - дали истинско или сляпо, това зависи само и единствено от нас. Това, което трябва да научим е, че хубавото вино се пие с мярка и пешките са най-важната част от шаха на живота.
Religion is not the opium of the people. Opium is.