Едно мое есе писано в друг форум ;)
"Власт над хората се добива, като им се служи"
"Властта ще опияни и най-добрите сърца, както виното опиянява най-здравите умове. Няма достатъчно мъдър човек, нито достатъчно добър на комуто да се повери безгранична власт."
Чарлз Колтън
Властта може да бъде колкото вълнуваща и привлекателна за един човек, толкова коварна и сложна за упражняване. Тя е като една чаша ароматно червено вино - може да ти достави удоволствие, да ти даде крила, но когато прекалиш с нея, да те завлече на дъното. И както и при виното, така и при властта, не всичко опира до отделният индивид - един човек заслепен от власт, може да повлече една цяла нация и да доведе една общност до саморазрушение.
Но властта има много измерения. Тя не е само политическа, религиозна или между личностна - има прекалено много форми на властта и начини на нейното упражняване. Но не е въпросът в типа власт или в този, които я упражнява - въпросът е как я упражнява. Трудно е да кажем "правилно" или "неправилно", защото е прекалено относително и абсолютно неправилно една власт да се определя като бяло или черно. Тя е по-скоро една палитра от цветове, които витаят около бялото и черното, но никога не успяват да се докоснат до оригиналните цветове. Защо? Защото всяка една власт се стреми да е "правилна", но никога не успява и винаги се разминава с нечии представи. Нека спрем до тук с представите за властта - каквато и да е, тя е факт, за това нека обърнем внимание на добиването на власт.
Независимо каква е властта и дали се упражнява насилствено или не, едно е ясно - трудно се добива. Да властваш над хора е най-трудно, защото трябва да спечелиш доверието им и да знаеш, че всяка твоя погрешна стъпка може да сложи край на владичеството ти. И най-ефективният начин да спечелиш доверието на хората и да добиеш власт над тях е като им служиш, защото човешкия индивид винаги има нужда от грижата на някого. Както детето има нужда от грижа от страна на родителите, така и подчинения има нужда от грижата на работодателя си, жената има нужда от грижата на мъжа и един народ има нужда от грижата на управляващите. Всичко е една верижна реакция като една шахматна дъска, чийто фигури трябва да бъдат наредени правилно за да може да бъде изиграна играта. Но за съжаление, животът не е шах и правилата не винаги се спазват и то не само от фигурите, но и от ръката, която ги движи. За съжаление, цитираният от мен автор е прав - властта опиянява и най-добрите сърца и ги обгръща в един порочен кръг на коварството. Виждаме как много политически лица завземат властта нечестно и не мислят как да служат на хората, а как да служат на собствените си интереси, а пирамидата почти винаги се разпада от най-високите етажи, защото те са най-нестабилни. Вече властта се печели и без доверието на хората, което все повече избледнява като ценност с развитието на съвременния свят. Но тъй като властта е прекалено сложна и е трудно да я разглеждаме в политически аспект, нека обърнем внимание и на другите видове власт.
Например властта в между личностните отношения. Едно дете е зависимо и подвластно на родителите си и то често възприема и изгражда ценностната си система под влиянието им и има силна нужда от тяхната грижа в процеса на своето израстване. И разбира се, то трябва да има доверие у родителите си, за да може комуникацията и връзката помежду им да е по-лесна. Но както във всеки друг тип "властване" и тук често се допускат грешки. Прекалената липса на контрол и власт може да доведе до катастрофални проблеми по време на израстването и изграждането на един индивид, а "диктатурата" също може да предизвика бум на неприятности след като детето вече не е подвластно на родителите. И тук, както в почти всяко отношение е важна златната среда и усещането за грижа и доверие.
Колкото до силата на един друг тип власт, а именно религиозната, можем да кажем много, пък и вече много е изписано. За разлика от другите аспекти на властта, при религията няма явно проявена грижа или тип служене на хората. Религията не служи на никого, а хората служат на религията. Тя може да се усети само духовно, но не и чисто физически. А историята говори много за религиозната власт и за моментите, когато тя е била по-силна дори от политическата, а за духовните управляващи, важи същото правило, както за всички човешки същества с власт - тя опиянява и покварява, рано или късно. Религиозната власт и до ден днешен е силна - не са малко конфликтните зони в съвременния свят, чийто войни и неразбирателства се крепят не само на политически основи, но и на религиозни.
В края на крайщата, властта е навсякъде, а стълбицата на йерархията на приключва нито с държавния глава, нито с Господ. Всеки е подвалстен на някого, дали политически, религиозно или емоционално, всички ние имаме владетели и зависим от някого - независимостта си остава една красива дума в пространството, която ние не можем да постигнем във всички аспекти на нашият живот. И все пак, властта се печели с доверие - дали истинско или сляпо, това зависи само и единствено от нас. Това, което трябва да научим е, че хубавото вино се пие с мярка и пешките са най-важната част от шаха на живота.