Димитър Димов - "Тютюн"

[Tramel]

Какви мисли, чувства и емоции предизвика тази книга у вас? 

[Lake_Lady]

Димов ми е сред фаворитите в българската литература! 
Много я обичам тази книга, дори в девети клас бях влюбена в Борис Морев!
Обичам темата за "осъдените души", за падналите ангели, за борбата на човека със самия него. Харесва ми идеята, че не съществуват понятия за "добър" и "лош" в чистия им вид; че и "добрият" може да бъде заслепен на моменти, а "лошият" да притежава неподозирани положителни качества, но просто никой не е пожелал да надникне в душата му. 

[stranger]

Пак тоз ти е в устата
Май докато те познвам, за Тютюн и Ирина ще си говорим 

Една от книгите, които ме грабнаха в училище. За разлика от Железния светилник например 

[Tramel]

С удоволствие... ти какво би казал за Ирина?

[phibi]

На мен лично тази книга ми докара сериозна депресия. Което вероятно беше и една от причините да остане сред любимите ми

Освен обяснимото увлечение по Борис, мога да кажа, че ми хареса как беше изградена Ирина - стилно, силно, брутално, честно, на моменти леко сладникаво, така е, но пък почти повярвах, че е истинска

[mariana_fairy]

Как да не хареса човек метаморфозата на различните лирически герои и отделните сюжетни линии, Борис и Ирина, Павел и Лила, целият роман страшно ми хареса. Прочетох го на един дъх, а и останалите книги на Димов си заслужават да бъдат прочетени

[Tramel]

Да... "главните" герои са страхотно изградени образи, но и "второстепенните" не са за подценяване. Според вас кой е най-силният от тях - Костов, Шишко, Динко, фон Гайер, дори Аликс или някой друг...?