Автор Тема: Емили Дикинсън  (Прочетена 3417 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ivorysoul

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2478
  • Пол: Жена
  • No one is an island
Емили Дикинсън
« -: Март 28, 2008, 10:41:59 am »
* * *
  Душата си избира свое общество -
  после вратата захлопва.
  В нейното божествено мнозинство
  недей се вече натрапва.

  Тя не се натрапва, че от каляската
  някой към нея е тичал -
  нито че пред леглото и
  император е коленичил.

  Аз зная - от цяла просторна нация
  тя едного ще посочи -
  и ще запуши клапите на вниманието си -
  като със плочи.


* * *

  Всеки Живот е Устремен към Център -
  безмълвен - или изразен -
  всяко човешко същество си има
  някаква Цел -

  Неосезаема почти -
  така прекрасна - че дори
  кощунствената Достоверност -
  не може да я загрози -

  Боготворена предпазливо -
  Крехко небе - да приближиш към нея -
  все едно с ръка Дълга -
  за дрехата да уловиш.

  Но с постоянство - сигурна -
  макар високо да трепти -
  така към рая с прилежание -
  Светецът се стреми.

  Един живот е кратък риск -
  ако нестигната остане тя -
  възможност нова за стремежа ни -
  отваря Вечността.

* * *

  До края истината казвай, ала не направо -
  обходите успяват.
  Внезапната откритост за немощната ни възхита
  непоносимо засиява.
  Тъй както нежно обяснената Светкавица
  Децата срещат леко
  да блясва Истината постепенно,
  инак ще ослепее всеки...

* * *

  Да се бориш на глас е храбро -
  но по-голяма е храбростта,
  когато се биеш - вътре в сърцето си -
  с кавалерията на скръбта -
  когато побеждаваш - без зрители -
  падаш - без никой да съзре, -
  когато не гледат патриотите
  как героят им ще умре.
  Такива храбреци дирят ангелите -
  шествие на разперени крила -
  ред подир ред - със равна стъпка -
  и със белоснежни облекла.

* * *
Изречената дума
е, казват, мъртва.
А според мен
тя почва
да живее
от този ден.
1872г.

* * *
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

* * *

  Преди очите си да махна -
  аз гледах весело и лесно -
  тъй както другите с очите -
  че само то ми бе известно.

  Но ако някой днес ти каже -
  ела да имаш пак небето -
  повярвайте - от мойта тяжест -
  би ми се сцепило сърцето!

  Да имам храста - планината -
  звездите щедри да се върнат -
  от пладнето - каквото могат -
  очите тесни да погълнат.

  Как слизат птиците надолу -
  светкавицата как се сипе -
  пак да ги имам - да ги гледам -
  такава вест ще ме съсипе!

  Затуй по-сигурно за мен е -
  да наблюдавам със душата -
  докато другите - с очите
  не осъзнават светлината.

* * *

  Сърцето търси първо удоволствие -
  а после да не го боли -
  а после малките упойки - със които
  страданията да понамали -
  а после да заспи - да заспи за дълго -
  а после, че ще бъде най-добре -
  щом иска неговият Инквизитор -
  да има свободата да умре.

* * *

  От всичките създадени души -
  аз си избрах една -
  когато от духа се рони разумът -
  и е излишна всяка хитрина -

  когато днешният - и миналият ден -
  стоят отделно - всеки сам -
  и тази кратка драма на плътта -
  е като пясък - разпилян -

  когато фигурите идват - в царствен ред -
  и през мъглите някой е дълбал.
  Вижте тоз атом - който предпочетох
  пред пластовете земна кал!

* * *

  Аз никоя съм. А ти кой си?
  Ти също ли си никой?
  Тогава двама сме. Но не издавай -
  че те ще ни навикат.

  Колко е мрачно да си някой
  - и като жаба мокра -
  да казваш цял ден свойто име -
  пред възхитена локва

* * *

  Раят е толкова далече -
  че е във стаята до нас -
  ако приятел чака в нея
  съдбовния си час.

  Каква ли сила е в душата -
  да може тя да изтърпи
  шума на идващите стъпки -
  отварящите се врати!

* * *

  Аз обитавам Вероятността -
  по-хубава къща от Прозата.
  Със по-многобройни врати -
  и по-широки прозорци.
  Тук стаите са като кедри -
  през листата им не се вижда.
  И отгоре - вечни тавани
  небето съзижда.
  Гостите са най-красивите -
  а работата ми е тая -
  да разперя тесните си ръце -
  и да прибера рая.








Let your soul be your pilot

Неактивен NiksY

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1630
  • Пол: Мъж
  • confront our own concern
Re: Емили Дикинсън
« Отговор #1 -: Януари 04, 2009, 02:50:40 am »
Почувствах в своя мозък погребение -
вървяха оплаквачите на групи -
и крачеха, и крачеха - додето
усещането ми на две се счупи.

Те седнаха - опелото започна -
и също като барабан в тила ми -
и биеше, и биеше - додето
помислих - че заглъхна мисълта ми.

И после чух - един сандък да вдигат -
и през душата ми да скърцат - с постоянство -
все същите оловени обувки -
и после звънна - цялото пространство -

сякаш небето бе една камбана -
едно ухо огромно - Битието -
и аз и тишината - странно племе -
разсипано - самотно - и проклето.



!!!!!
"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."

Неактивен Импресия

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 102
  • Пол: Жена
  • в синьо
Re: Емили Дикинсън
« Отговор #2 -: Март 08, 2012, 20:42:11 pm »
Незабележимо – като скръб –
лятото – свърши бавно.
Прекалено незабележимо –
за да изглежда коварно.

Една пречистена тишина –
 дълъг здрач и силуети.
Природата прекарва – сама –
следобедите иззети.

Чужда изгрява сутринта –
досадна – и вежлива –
като гостенка – която стои –
а трябва да си отива.

Тъй – без да полети с криле –
без кораб – да му помага –
нашето лято – с лекота –
в красивото избяга.


Превод: Цветан Стоянов