Сънувах косите ти,
обич моя -
в мъглите на декември
стелеха се сини.
Ухаеха на нежност
и вино.
Напивах се...
и умирах.
Сънувах устните ти,
радост моя -
разтопени снежинки
по борови клонки
зелени.
Вкусът им бе
на смола и латинки.
Целуваха ме,
шепнеха ми
нажалени.
Сънувах тялото ти,
слънце мое -
в душата му исках
да се скрия.
Прегръдка сладка
на ръце отмалели -
страст, обич и магия.
Сънувах те...
После...събудих се.
Плаках.
Леглото ми бе
празно и студено.
В далечината
бели гълъби
разкъсват мрака...,
а тебе те няма до мене.