На Нели
Недей да плачеш, мъничка царкиньо,
сълзите не проливай ей така.
Не късай с болка тъничкото синьо,
което е в очите ти света,
затворен в рамките сребро
и прекопиран в гоблен и картина...
Недей да плачеш, мъничка царкиньо!
Светът е твой, макар и от стъкло,
макар и с обгореното по края,
макар и прекатурен и незрял...
Но той е твой! И ти си му царкиня.
И теб те търси някой крал,
за да го сподели.... И да те има
(да, тебе!), мъничка една.
Не си ли струваш да го видиш?
Дори за миг? Дори във два
живота няма как да побереш
разплаканото синьо на очите ти.
Но, моя мъничка, обидена звезда,
не пропилявай себе си в мечтите си.
И спри да плачеш, хубава царкиньо.
Светът е твой. Сега. И винаги.