Oт къде ми идват на ум тези...?
С живота под вежди се гледаме строго,
и боря се с него до колкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай, че мразя живота.
Животът без милост
ни връзва крилата с яки въжа, ...
Работиме много, работим от сутрин до здрач.
Но хляба е малко, но хляба не стига деца.
Може би искате да я сразите моята вяра
във дните честити, моята вяра,
че утре ще бъде живота по-хубав,
живота по-мъдър?
...Тя (моята вяра) е бронирана здраво в гърдите
и бронебойни патрониза нея няма открити!
Та някъде от там излизат и моите текстчета, някъде там се "тегли" и моята вяра,както на нашия уважаем общ познат Смирненски. Оказва се, че си почивам най-добре когато размишлявам над нечия добре изразена мъдрост и ми се ще никога да не спирам да си почивам по този начин. Като християнин, който над всякаква деноминация поставя Библията, смятам че истинската вяра е там където мъдростта се откроява дори под формата на религия, все пак тук за съдържанието ще си говорим а не за формата. Защото как се вмества Бог в някаква форма и представа дори? Може би точно съдържателността на живота или търсене на неговата есенция ми дава ищах да ставам всяка сутрин и да продължавам... да търся гласа на Бога във всичко и най-вече в мен самия. Това е моето най-приятно развлечение, това е моят урок и изпит по любов, любов поне към моите истински приятели.