ръбът (не съм сигурна на кого са преводите)твърде много твърде малко
твърде дебел
твърде слаб
или никой.
смях или
сълзи
мразещи
любещи
непознати с лица като
гърбовете на
кабърчета
войски тичащи по
улици от кръв
размахвайки бутилки от вино
промушващи с байонетите и ч.кащи
девици
някакъв стар човек в евтина стая
с фотография на М. Монро
има толкова самота по света
че можеш да я познаеш в бавното движение
на ръцете на часовника
толкова уморени хора
увредени
или от любовта или от липсата й.
хората просто не са добри едни към други
едни с едни.
богатите не са добри с богатите.
бедните не са добри с бедните.
страхуваме се.
образователната система ни казва
че всички можем да бъдем
победители с дебели задници.
не ни е казвала
за живота на улицата
и самоубийствата.
или за ужаса на някой
който тъгува на някакво място
сам.
недокоснат.
незаговарян.
поливащ някакво растение.
хората не са добри един с друг.
хората не са добри един с друг.
хората не са добри един с друг.
Предполагам, че никога няма да са.
Не ги моля да са.
но понякога си мисля за
това.
мънистата ще си се нижат.
облаците ще се заоблачават
а убиецът ще обезглави дете
като да му вземе сладоледа.
трърде много
твърде малко
твърде дебел
твърде слаб
или никой
повече мразещи от любещи.
хората не са добри един към друг.
може би ако бяха
смъртта ни не би била толкова тъжна.
междувременно аз се заглеждам по млади момичета
стъбла
цветове на шанса.
трябва да има някакъв начин.
със сигурност трябва да има някакъв начин за който още
не сме се досетили.
кой ми даде такъв ум?
той плаче
той иска
той казва, че има шанс.
той няма да каже
"не."
клопка не събличай любовта ми
може да откриеш маненен:
не събличай манекена
може да откриеш
любовта ми
в чест на товати никога няма дя ме измамиш защото
съм работил толкова други неща, гадни неща
и знам че
писането е една от най-лесните работи
за вършене: толкова много часове прахосваш,
с толкова много жени се
забъркваш
а най-хубавото е -
дори и не си помисляш че си
писател
просто изключваш и вампирясваш
и
ето за това е живота:
доколкото е възможно
да не се напрягяш
преди смъртта си (предпочитам
миговете спокойствие
пред случайните дарове щастие)
разбира се, това, което човек предпочита
не винаги
идва макар писането да е една от най-благодатните
професии
ти ще откриеш
че дори когато
имаш успех
болката и объркването и ужасът от
живота
не спират тогава
а продължават
разточително
да дават на твоя електрически Ай Би Ем все
повече и повече
да предъвква
да мъдри
докато ти се пазиш от данъчни власти, жени
пиене, наркотици, хазарт...самоубийствени сутрини
и така нататък...
винаги с
тази
последна година от твоя живот, която се втурва
към тебе като
пушечен изстрел...
да, писането е най-добрият начин
да я караш
предпочитам да ме намерят
мъртъв върху тази пишеща машина
както
(ха!ха!ха!)
някой критици мислят
че вече
съм.
няма значение:
нуждая се единствено от
своите пишещи
пръсти
и нищожно
количество
болка.
мойто приятелче седя под тази
светлина
гледайки Буда.
Буда се
смее
на мен
на
всичко:
отидохме
толкова далече
и не стигнахме
никъде.
живяхме
толкова дълго
но
изобщо
едва ли.
Буда се
смее.
Буда е
статуетка от
порцелан
която стои
срещу мен
тази вечер.
стиховете
не идват.
винаги важните
неща
са
очевидните
неща
които никой
никога
не
казва.
бъди добърпревод: Хеленаот нас винаги се иска
да рзбираме
гледната точка на другия
без значение колко
остаряла
глупава или
противна
от човек очакват
да гледа
на тяхната тотална грешка
на тяхното пропиляване на живот
с добрина
особено
ако са възрастни
но старостта е сбора
от нашите действия
те са остарели
зле
защото са живели
извън фокус
отказали са да видят
не е тяхна вината?
а чия е?
моя?
от мен се иска да крия
своята гледна точка
от тях
заради страх от техния
страх
старостта не е престъпление
но позорът
от съзнателно
пропилян живот
сред толкова много
съзнателно
пропилени животи
е.