Автор Тема: Чарлз Буковски  (Прочетена 5288 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен burning_acid

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 674
  • Пол: Жена
  • lions, and tigers, and bears, oh my!
    • Couch Surfing
Чарлз Буковски
« -: Март 13, 2008, 09:59:04 am »
 
:)

ръбът
(не съм сигурна на кого са преводите)

твърде много твърде малко

твърде дебел
твърде слаб
или никой.

смях или
сълзи

мразещи
любещи

непознати с лица като
гърбовете на
кабърчета

войски тичащи по
улици от кръв
размахвайки бутилки от вино
промушващи с байонетите и ч.кащи
девици

някакъв стар човек в евтина стая
с фотография на М. Монро

има толкова самота по света
че можеш да я познаеш в бавното движение
на ръцете на часовника

толкова уморени хора
увредени
или от любовта или от липсата й.

хората просто не са добри едни към други
едни с едни.

богатите не са добри с богатите.
бедните не са добри с бедните.

страхуваме се.

образователната система ни казва
че всички можем да бъдем
победители с дебели задници.

не ни е казвала
за живота на улицата
и самоубийствата.

или за ужаса на някой
който тъгува на някакво място
сам.

недокоснат.
незаговарян.

поливащ някакво растение.

хората не са добри един с друг.
хората не са добри един с друг.
хората не са добри един с друг.

Предполагам, че никога няма да са.
Не ги моля да са.

но понякога си мисля за
това.

мънистата ще си се нижат.
облаците ще се заоблачават
а убиецът ще обезглави дете
като да му вземе сладоледа.

трърде много
твърде малко

твърде дебел
твърде слаб
или никой

повече мразещи от любещи.

хората не са добри един към друг.
може би ако бяха
смъртта ни не би била толкова тъжна.

междувременно аз се заглеждам по млади момичета
стъбла
цветове на шанса.

трябва да има някакъв начин.

със сигурност трябва да има някакъв начин за който още
не сме се досетили.

кой ми даде такъв ум?

той плаче
той иска
той казва, че има шанс.

той няма да каже
"не."


клопка

не събличай любовта ми
може да откриеш маненен:
не събличай манекена
може да откриеш
любовта ми


в чест на това

ти никога няма дя ме измамиш защото
съм работил толкова други неща, гадни неща
и знам че
писането е една от най-лесните работи
за вършене: толкова много часове прахосваш,
с толкова много жени се
забъркваш
а най-хубавото е -
дори и не си помисляш че си
писател
просто изключваш и вампирясваш
и
ето за това е живота:

доколкото е възможно
да не се напрягяш
преди смъртта си (предпочитам
миговете спокойствие
пред случайните дарове щастие)

разбира се, това, което човек предпочита
не винаги
идва макар писането да е една от най-благодатните
професии
ти ще откриеш
че дори когато
имаш успех
болката и объркването и ужасът от
живота
не спират тогава
а продължават
разточително

да дават на твоя електрически Ай Би Ем все
повече и повече
да предъвква
да мъдри
докато ти се пазиш от данъчни власти, жени
пиене, наркотици, хазарт...самоубийствени сутрини
и така нататък...
винаги с
тази
последна година от твоя живот, която се втурва
към тебе като
пушечен изстрел...

да, писането е най-добрият начин
да я караш

предпочитам да ме намерят
мъртъв върху тази пишеща машина
както
(ха!ха!ха!)
някой критици мислят
че вече
съм.

няма значение:
нуждая се единствено от
своите пишещи
пръсти

и нищожно
количество
болка.


мойто приятелче

седя под тази
светлина
гледайки Буда.

Буда се
смее
на мен
на
всичко:

отидохме
толкова далече
и не стигнахме
никъде.

живяхме
толкова дълго
но
изобщо
едва ли.

Буда се
смее.

Буда е
статуетка от
порцелан
която стои
срещу мен
тази вечер.

стиховете
не идват.


винаги

важните
неща
са
очевидните
неща
които никой
никога
не
казва.


бъди добър
превод: Хелена

от нас винаги се иска
да рзбираме
гледната точка на другия
без значение колко
остаряла
глупава или
противна

от човек очакват
да гледа
на тяхната тотална грешка
на тяхното пропиляване на живот
с добрина
особено
ако са възрастни

но старостта е сбора
от нашите действия
те са остарели
зле
защото са живели
извън фокус
отказали са да видят

не е тяхна вината?

а чия е?
моя?


от мен се иска да крия
своята гледна точка
от тях
заради страх от техния
страх

старостта не е престъпление

но позорът
от съзнателно
пропилян живот

сред толкова много
съзнателно
пропилени животи

е.








И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно.
Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма?

Неактивен Le Plaisir

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 104
  • Пол: Жена
  • Другата в мен
Re: Чарлз Буковски
« Отговор #1 -: Юли 21, 2008, 11:39:00 am »
***

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на една друга

бях спасен от умиране на кръста
от една дама която пуши трева
пише песни и разкази
и е по-мила от предишната,
много много по-мила
и сексът е пак толкова добър може би по-добър.

приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,
много по-приятно е да забравиш една любов която не е
успяла
както всяка любов
накрая
не успява…

много по-приятно е да правиш любов
покрай брега в Дел Мар
в стая 42 и после
седейки в леглото
да пиеш добро вино, да говориш да докосваш
да пушиш

да слушаш вълните…

умирал съм твърде много пъти
мислейки и чакайки, чакайки
в една стая
загледан в един напукан таван
в очакване на телефона, писмо, почукване, звук
подивявайки отвътре
докато тя танцуваше с непознати в нощни клюбове…

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на друга

не е приятно да умреш на кръста
много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в
тъмното.



Неактивен diadia

  • Новак
  • *
  • Публикации: 36
  • Добрата Фея
Re: Чарлз Буковски
« Отговор #2 -: Май 25, 2009, 00:00:46 am »
Жената на Мъжа

мечтата на един мъж
е к***а със златен зъб
и жартиери
напарфюмирана
с изкуствени мигли
грим
обеци
светло розови пликчета
саламен дъх
високи токове
дълги чорапи с много малка
бримка от задната страна на левия,
малко пълничка,
малко пияна,
малко глупава и малко луда
която не разказва мръсни вицове
и има три пъпки на гърба си
и се преструва че харесва симфонична музика
и която ще остане седмица
ще мие съдовете и готви и чука и духа
ще почисти кухненския под
и няма да показва снимки на децата си
и да говори за нейния екс-съпруг или съпруг
или къде е учила или къде се е родила
или защо е влязла в затвора последния път
или в кого е влюбена,
само една седмица ще остане
само една седмица
ще свърши работата си и ще си иде
и никога няма да се върне
обратно
за тази обеца върху шкафчето.

***
Mъжът на Жената

мечтата на една жена
е мъж с неокосмени гърди,
малко потен
като цяло чист,
с не много къса
с не много дълга коса,
небрежен
и с брада
на най-малко три дни,
с избелели дънки
и дъх на малц,
едно към едно и половина на килограми
и по-висок,
определено по-висок от нея,
достатъчно умен, за да я боготвори
достатъчно красноречив, за да я ухажва
достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове-
даже не е необходимо да я забавлява,
важното е да чука
прилично вулгарен,
достатъчно циничен
малко мръсник, много луд
с белег на лявата вежда и на десния хълбок.
той няма да остане
той ще я завлече някъде за известно време
ще чука и ще лиже
и пак ще чука
и пак ще лиже
ще спи малко и ще я буди, за да я чука
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати
и много, обилно много магданоз и бадеми,
за да чука още и още
и няма да мие чинии - ще ги изхвърля
той няма да пие бира, за да не му пада...
той също така няма да й остави бебе за спомен
ще я остави пред дома й.
а на нея й остава да си купи ново бельо
за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек
пуловер
и да мастурбира...
"Няма нищо по-голямо от малките неща...."

Неактивен NiksY

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1630
  • Пол: Мъж
  • confront our own concern
Re: Чарлз Буковски
« Отговор #3 -: Декември 21, 2010, 20:40:05 pm »
Буковски определено попада в списъка на най-любимите ми поети, макар и да се опитвам, доколкото мога, да избягвам да чета неговите произведения прекалено често. Част от любимите ми вече сте пуснали, въпреки че никак не си падам по преведена поезия... затова ще добавя нещичко към горните.

~ Alone With Everybody

the flesh covers the bone
and they put a mind
in there and
sometimes a soul,
and the women break
vases against the walls
and the men drink too
much
and nobody finds the
one
but keep
looking
crawling in and out
of beds.
flesh covers
the bone and the
flesh searches
for more than
flesh.

there's no chance
at all:
we are all trapped
by a singular
fate.

nobody ever finds
the one.

the city dumps fill
the junkyards fill
the madhouses fill
the hospitals fill
the graveyards fill

nothing else
fills.


~ Oh Yes

there are worse things than
being alone
but it often takes decades
to realize this
and most often
when you do
it's too late
and there's nothing worse
than
too late.
"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."

Неактивен NiksY

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1630
  • Пол: Мъж
  • confront our own concern
Re: Чарлз Буковски
« Отговор #4 -: Април 15, 2011, 01:33:38 am »
Още две любими неща:

~ Dreamlessly

old grey-haired waitresses
in cafes at night
have given it up,
and as i walk down sidewalks of
light and look into windows
of nursing homes
I can see that it is no longer
with them.
I see people sitting on park benches
and i can see by the way they
sit and look
that it is gone.

I see people driving cars
and I see by the way
they drive their cars
that they neither love nor are
loved -
nor do they consider
sex. it is all forgotten
like an old movie.

I see people in department stores and
supermarkets
walking down aisles
buying things
and i can see by the way their clothing
fits them and by the way they walk
and by their faces and their eyes
that they care for nothing
and that nothing cares
for them.

I see a hundred people a day
who have given up
entirely.

if I go to the racetrack
or a sporting event
I can see thousands
that feel for nothing or
no one
and get no feeling
back.

everywhere I see those who
crave nothing but
food, shelter, and
clothing; they concentrate
on that,
dreamlessly

I do not understand why these people do not
vanish
I do not understand why these people do not
expire
why the clouds
do not murder them
or why the dogs
do not murder them
or why the flowers and the children
do not murder them,
I do not understand.

I suppose they are murdered
yet i can’t adjust to the
fact of them
because they are so many.

each day,
each night,
there are more of them
in the subways and
in the buildings and
in the parks

they feel no terror
at not loving
or at not
being loved

so many many many
of my fellow

creatures



~ a poem for swingers, a poem for the playgirls of the universe

I like women who haven’t lived with too many men.
I don’t expect virginity but I simply prefer women
who haven’t been rubbed raw by experience.

there is a quality about women who choose
men sparingly;
it appears in their walk
in their eyes
in their laughter and in their
gentle hearts.

women who have had too many men
seem to choose the next one
out of revenge rather than with
feeling.

when you play the field selfishly everything
works against you:
one can’t insist on love or
demand affection.
you’re finally left with whatever
you have been willing to give
which often is:
nothing.

some women are delicate things
some women are delicious and
wondrous.

if you want to piss on the sun
go ahead
but please leave them
alone.
"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."