Ръцете ми са вързани, крещи
в ушите на копнежа ми палачът.
Осъдена съм. Утре призори
ще ме убие. Чувствата ми плачат.
Не съм покорна.Никога не бях.
Стандарти не признавам.Те са сиви.
Не съм безлична и не ме е страх.
Да, знам че тази гордост ме убива.
И два живота да ми подарят
ще ги живея все така лудешки.
Не давам нито косъм - моят свят
е само мой,дори и пълен с грешки.
Наричаха ме "грешница", нали?!
В очите им съм даже малко дива.
В покорните душички сняг вали.
Сърцата им от плексиглас изстиват.
Ще ме убият утре призори.
Нарочена за вещица съм бяла.
От огъня свещица запали
и разпилей праха от мойто тяло.