Ами на нашите години, Тони, няма начин да не започнем да се замисляме за това и макар да съм в златната среда, като ръст и тегло..., да , старая се да ям , колкото се може по-малко, защото всичко излишно ми се слага тук -там
.
Спортувам с прахосмукачката и всички останали домакински уреди
, нали ги знаеш и когато ми поостане време, се опитвам и някое и друго упражнение да вместя,имам и велоергометър в къщи(май така се пишеше
), но като цяло...май рядко отделям време за нещо толкова важно, като спорта.
Все си казвам, че от утре ще съм по-сериозна, ама това утреее...
А колкото до пластичните операции, не, не бих се подложила на това.
Защо да лъжа майката природа?
Всички стареем, всички повяхваме, неизбежно е.
Засега все още не съм заприличала на крокозъбъл
, а в крайна сметка, казват, че и старостта можела да бъде красива.
Този, който ме обича, ще ме приеме (и ме приема)такава, каквато съм, без да иска да се превръщам в силиконова кукла, за него винаги ще бъда такава, каквато ме е срещнал.
Естествено това не означава, че смятам да се превърна в миришеща на манджа, скапана повлекана, но...в борбата с времето разчитам на природата и на известни усилия и лишения от моя страна, не на пластичните хирурзи.