Автор Тема: Пролетен конкурс  (Прочетена 3869 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Пролетен конкурс
« -: Март 07, 2008, 07:34:37 am »
Хайде едно конкурсче за есе на тема :Пролетта и новото ,което носи ".Развихряйте се .Ще има и наградки. [a taka]Краен срок -22 март.Пускайте есетата тук и след това ще оценим най-добрите! [hey sexyy]
« Последна редакция: Март 07, 2008, 08:27:30 am от tonnny_bg »







Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен mariana_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2785
  • Пол: Жена
Нещо ново през пролетта
« Отговор #1 -: Март 10, 2008, 22:12:22 pm »
        Една рапсодия в синьо ми напомня очите ти... Мога да те открия и в нищото и във всичкото, на  този свят, но жалко ако те нямам до себе си, защото всеки несбъднат копнеж ни погубва, краде от душите ни, превръща ни в полу-хора, в сенки на самите себе си...
       Разцъфват вишните и зад стъклата на притворения прозорец се сипе тъжен цветен дъжд, а аз все още чакам едно невъзможно сбъдване на вчера, един закъснял влак, тръгнал за никъде, едни празни обещания и тих шепот, молитва... Непосилно е да чакаш и все пак ако вярваш достатъчно, все нещо хубаво може да те споходи. Всяка есен мечтая за пролетта, не мога да я дочакам, а когато дойде не искам да я пусна да си иде, не за друго, а защото носи със себе си надежда, а без надежда умирам... и все пак , все пак нося в себе си вярата и тя ме прави щастлива, кара ме да се вглеждам в малките, но съществени неща, невидими за очите, които затрогват само сърцето...
        И аз съм щастлива, защото днес в него влезе пролетта, топлината на слънчевите устни изгаря бялата ми кожа, докосва я и плътта ми се изпълва с радост. Имам нужда от нещо ново, нещо разтърсващо, необяснимо, лудо, бясно, нелогично, нерационално, нещо истинско и то може би ме чака на ъгъла или след следващата пресечена улица, на следващия ден, как да не дишам с пълни гърди като имам надежда, как да не мечтая, когато знам, че не всичко е изгубено и може би с пролетта ще дойде и новото, неповторимото, което човек цял живот чака, а когато го хване не го пуска, защото знае, че само така ще бъде истински щастлив.
        Аз мислех, че ти си моето щастие, но може би няма да успея да те дочакам, с теб бях и пред портите на ада и в райската градина, бях грешна и свята, ангел и демон... Може би вече няма да видя онези очи, в които се оглежда небето и няма да усетя онези устни с аромат на ягоди и все пак аз вярвам, че всичко хубаво все още предстои и може да не те върна и вече може да вървиш, не се обръщай... Аз оставам с пролетта...
Душата ми легло ти беше...

http://vbox7.com/play:a22607ec

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Пролетен конкурс
« Отговор #2 -: Март 10, 2008, 22:42:17 pm »
 [inlovee] [inlovee] [inlovee] ....  [bravisimo]  [cvetee]

Боже, как обожавам Пролетта...


Хайде напиши го тогава !Тук ще се пускат само есетата.Коментарите после. :)
« Последна редакция: Март 11, 2008, 07:12:33 am от tonnny_bg »
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Пролетен конкурс
« Отговор #3 -: Март 19, 2008, 09:49:09 am »
Май победителя е ясен .За мързеланковците -нищо.За победителя ,ще има награди ! :)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен dark_devilche

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Пролетта и новото , което носи
« Отговор #4 -: Март 21, 2008, 11:21:39 am »
  Хода по-студените зимни улици за да намеря любовта къде е ? Не я намирам само студът ми остана и плача , а сълзите течяаики замръзват.Но аз продължавам да търса любовта знам че тя е там ,нам го .С настъпването на пролетта любовта ще разцъфне и ще те хпрагърне с топлият си вятър и ще те помилва както твоя любим.Но се изморих да търса понякога е по-добре да почакаш сядам под едно дърво ,за да почакам.Затварам своите очи виждам любавта колко е красива не си тръгваи сън толкова си прекрасен толкова вълшебен.Има ли нещо по-вълшебно от теб? Пролетта! Може би е време да си отвора очите.Пролетта е тук тя е толкова вълшебна.Когато ставам чувам песен която не бях чувала... Пролетта тя е музиката тя е любовта.С неиното пристигане всичко се ражда!Тя носи новия живот, новата надежда за нещо по-добро и прекрасно.Толкова е прекрасно погеждаш към слънцето това е неината зеница неината топлина.
  Пролетта носи надеждата , толината , добрината всичко онова което ни крепи и ни трябва за да живеем , защото тя е живота тя се ражда от нищото от мъката , за да спре студът който ожесточава.Той отнема всички надежди ... любовта ... всичко! Пролетта връща отнетото и дава още , за да видиш ,че след всяко зло има и добро което се ражда.
                              Надявам се да ви е харесало (извинявам се ако е има правописни грешки).  Александра [twist]

vOsYcHnA_pRiNcEsA

  • Гост
Re: Пролетен конкурс
« Отговор #5 -: Март 21, 2008, 15:50:39 pm »
Шшш, някой от нас нямаха достъп до интернет тия дни. И аз ще се включа. Надявам се до довечера да ми остане време да напиша някоя от моите хаотичи мисли. :)

Неактивен XpacTa_lavista

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3489
  • Пол: Мъж
  • Дървен философ, но дрянов
Re: Пролетен конкурс
« Отговор #6 -: Март 21, 2008, 22:56:16 pm »
Ето ги и моите простотии. Не е кой знае какво, но поне е нещо [shame]

Казват, че пролетта е времето на “новото”, на старта, отправната точка, от която трябва да потегли човек, за да се развива и усъвършенства. От къде идва тази идея? Доколко е истинна? Можем ли да й вярваме? Ще подходя към въпроса както по научному, така и с поглед в сферата на изкуството. Няма да пропусна и най-важното-вътрешния свят на човека, от когото можем да почерпим повече, отколкото от каквито и да било факти и примери.
Естествено е да почна в хронологичен ред, затова първо ще се обърна към историята. Защо календарите на всички древни цивилизации са започвали с пролетното равноденствие? Визирам маите, които с удивителна точност са предвидили продължителността на годината. Едва ли са грешали за отрязъка й. Логиката е проста-щом познаваш едно нещо достатъчно добре, можеш ли да сгрешиш за неговите най-съществени части?! Да продължим с географията. Пролетното равноденствие е точката, в която в Северното полукълбо на Земята денят става по-дълъг от нощта. Възприемайки последните като символи на доброто и злото, най-паметният момент в борбата между тях е тогава, когато доброто взема връх. Отново ще се върна на историята-във войните, в които справедливостта тържествува, се помнят битките-емблеми на превеса. Малцина знаят за сраженията при Плевен, но Шипка на всички е известна. Да преминем и към биологията. За какво начало в жизнените цикли на организмите можем да говорим на 1ви януари? Смешно е даже. Оттук веднага се прехвърлям на физиката-визирам динамиката и статиката. Когато едно тяло се намира в движение, началото на последното е момента, точката, важна за процеса. Динамиката в живота започва напролет. Какво излиза накрая-че всички науки навързват помежду си едно общо годишно начало, което, извинявам се много, въобще не е любимата ни “Нова година”. 
И така, от сферата на науката набързичко ще се преместя и в тази на изкуството. Известни са много картини с прочутите “Колела на живота”-в които се изобразява живота на човек като поредица от годишните сезони-пролет, лято, есен и зима, съответно-детство, младост, зрялост и старост. Чрез най-обикновен дедуктивен подход смалявам резултата до една година: познайте къде се пада началото. Колкото до литературата-всеки поет и/или писател символизира пролетта с време на раждане, но раждане като продължително състояние. Двата края на едно такова раждане са зимата и лятото, но вече като точни моменти. Нашата пролет представлява  “разгара на раждането”, а един разгар на раждането си е най-подходящ да се нарече начало. Предполагам, ще последва контрааргумент: “Ами щом зимата е първия край, не е тя ли по-подходящата за начало?” Не, защото тя стои по-ниско като себеотдаване за това раждане. Този, който дава най-много принос за направата на едно нещо, има честта сам да притежава това нещо в себе си, или поне максималната му част.
В третата част на моите мисли искам да засегна въпроса за човека. Забелязвате ли, че напролет всички се чувстваме по-щастливи и с повече желание в себе си да сбъднем мечтите си? Как сме осъзнали, че пролетта е времето на вярата, на надеждата, на любовта, на мъдростта, на мечтите? Как и откъде ни е заложено да свързваме пролетта с тях-с тези единствени и неповторими истини, на които се крепи света? Хубавите думички говорят за “шефа” на света, който е донесъл всичката тази хармония- за Бог. Какво е Бог, ако не началото на всемира?..
Ще се огранича дотук с въпросите, тъй като искам да дам повод за размисъл на уважаемите читатели, а и същевременно не желая да засягам въпроси, които си имат отделен повод за дискусия. За мен самия едно е сигурно-пролетта е празник на човешката душа, на непобедимостта и непоколебливостта й, за тласъка, за трамплина, който ще я носи напред...по пътя към вечността...
Когато човек върви без път...
 
             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

vOsYcHnA_pRiNcEsA

  • Гост
Re: Пролетен конкурс
« Отговор #7 -: Март 21, 2008, 23:15:24 pm »

Пролетта и новото, което носи...


 Позволявам си да започна с един цитат:

"Човек поверява живота си на това, в което вярва."
/Ричард Бах "Едно"/

В тези свои редове, няма да ви пиша за любов, за омайни целувки и за феерия от чувства. Няма да видите и история, в която може да се откриете самите вие, няма да целя да ви разчувствам... В тези свои редове ще се опитам да говоря за нещата така, както стоят...
Темата на размисъл е ясна, но ми се ще за малко да се отклоня от нея и да разсъждавам за човека. Твърд пивърженик съм на свързаността и неразделността на човешкото същество от Майката Природа. Неразривната нишка в единия край на която стоим самите ние е като пъпната връв за плода в корема на майката, чрез която нероденото се храни и потдържа жизнените си функции. Така и човешката душа се захранва, стимулира и развива посредством природата и нейните дадености. Да, това са дадености, а не подаръци, които са ни предоставени за общо ползване, но не са неизчерпаем ресурс, който можем да третираме и хабим безобразно, неосмисляйки неговата важност, ценност, значимост за нас и за тези след нас. Всеки ден, всеки час, всяка минута, секунда... Ние общуваме с природата... И тя общува с нас. Често, може би не я разбираме, но тя непрестанно изпраща своите знаци към нас и за нас, с които да ни подсети и отрезви, за да се върнем към хармонията си с нея.

"Понякога израз на любов е да общуваш с някого, с когото нямаш нищо общо и все пак си очарован от неговото присъствие."
/Дейвид Бърн/

Вярвам, че майката природа ни отвръща със същото, с което ние сме подходили към нея...
Пролетта е един от любимите ми сезони. Но това не е просто сезон, а един период на пречистване, на обновяване, на възраждане, на изцеление, прогрес... На ново бъдеще в което днешният ден е първият от новия живот, който водя. В него е събран целият перфекционизъм и завършеност на природата... Способността и да се регенерира, да се самолекува, да оцелява... И това става пред очите на всички нас, но забързани в претовареното си и изпълнено с проблеми ежедневие,  сякаш сме отвикнали да виждаме и ценим това малко чудо...

"Най-невзрачните и обикновени неща са най-красиви и идеални."
/Радослав Петров/

И все пак, у мен остава стаената надежда, за която казват, че последна си отива... Надежда, че човечеството ще прогледне, надежда, че ще оценим, това, което притежаваме и от което цял живот се възползваме, но омаловажаваме. Надежда, че хармонията и синхрона помежду ни, все още може да се спаси:

"По-лесно е да се развърже завързаното, отколкото да се съедини разделеното."
/Марк Тулий Цицерон/

Дойде и момента, в който трябва да се даде отговор на въпроса: „ Какво всъщтност ни носи и дава пролетта?”. Не бих могла, да отговоря от името на всички, за това ще изкажа собствената си позиция и виждане. Пролетта е времето, в което всичко се пробужда за живот. Времето, което носи радост на окото  с богатата зеленина, която изпъстря иначе сивия и скучен пейзаж. Времето, когато небето се прояснява, а въздуха сякаш става по-лек. Времето, в което ятата птици се завръщат и разведряват деня ни с присъствие и песен. Време, в което дърветата се окичват с пъстри корони от нежен цвят, който примамливо ни приканват на приятна разходка с любим човек. Време, в което природата се коронясва с венеца на нов живот и свежа премяна от ярки цветове, носещи настроение, енергия, уют...
И мисля, че тук е моментът да поговорим за времето. Но не за онова от „Прогнозата за времето”, а за астрономическото, което ни притиска ежедневно, дори ежеминутно и сякаш ни задушава, сякаш ни кара да избираме... Да избираме да правим това, което трябва, а не това, което искаме, да избираме, между отделените часове за професионално развитие и тези, които искаме да посветим на семейството, между непрестанния ни забързан ритъм на живот, опитвайки се да поместим в рамките на деня всички задачи, които сме планирали и почивката, от която така неистово се нуждаем... Това време, което, като че ли ни е дадено, за да ни лиши от нещата, за които най-много милеем, но които сме свикнали да пренебрегваме, за да осугирум на себе си и на своите семейства средства, за да оцелеем и да се съхраним... Дали носим часовници за да контролираме собственото си време, или не носим такива, за да не ограничаваме личната си свобода не знам,  но има един друг „часовник” , който повечето от нас перекъснато носят в главата си  и той им подсказва какво могат и какво не могат да правят. Този часовник понякога ни пречи да правим дори неща които обичаме, като ни подсказва : „ Сега не му е времето”. Същият ни кара много често да се отказваме от мечтите си като ни нашепва : „ Времето вече отмина”. Голяма част от нас не си позволяват промяна, защото в главите им звучи: „ Още не му е дошло времето”.
А, ако за няколко минути успеем да изхвърлим от главите си този „часовник” и помислим за истински ценните неща в живота, които все по-рядко се срещат, ще разберем, че на първо място това са свобода, приятелство, доверие, здраве, хармония, и много други пред зависимостта от една шепа глупости и стереотипи с които ежедневието ни сблъсква. Нека да открехнем поне за малко вратичката на клетката, ключа от която държим в собствените си ръце...
А истина, всъщтност е само една:

"Денят е дълъг за онзи, който може да живее."
/Неизвестен/

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Пролетен конкурс
« Отговор #8 -: Март 23, 2008, 21:22:05 pm »
Благодаря ви за вниманието и отзивчивостта към темата.Надявам се ,че ви е било приятно да споделите мислите си .
Извинявам се за двудневното ми отсъствие ,затова утре ще бъдат известни и резултатите.С колегата ще обсъдим и наградим най-достойният.
[inloveee]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

vOsYcHnA_pRiNcEsA

  • Гост
Re: Пролетен конкурс
« Отговор #9 -: Март 24, 2008, 01:09:44 am »
И аз благодаря, за предоставената възможност да попиша на теми, за които отдавна не съм разсъждавала, макар че пестих, за да не отегча народа с километрични писаници  [lol]

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Пролетен конкурс
« Отговор #10 -: Март 24, 2008, 20:12:23 pm »
И така след дълго премисляне и препрочитане беше решено от мен и колегата наградата да спечели ....... [cais007]

                             vOsYcHnA_pRiNcEsA

Честито !Получаваш титлата -форумски мислител .
А за книжката "Романтиката в теб "очаквам да ми изпратиш адреса си на лична, за да си я получиш по пощата.


 :flyingkiss: [hugs and kisses] :flowers:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Пролетен конкурс
« Отговор #11 -: Март 24, 2008, 20:34:41 pm »
Браво на умния папагал  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]


Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

vOsYcHnA_pRiNcEsA

  • Гост
Re: Пролетен конкурс
« Отговор #12 -: Март 24, 2008, 23:21:15 pm »
 [ooOoOoo] Благодаря ви от сърце...  [twist] Наградата много ме зарадва!  [inlovee]
Относно адреса, с шефа се разбрахме :)
Още веднъж Благодаря за оценката [hey sexyy]

Неактивен Lake_Lady

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1374
  • Пол: Жена
  • My Smooth Operator...
Re: Пролетен конкурс
« Отговор #13 -: Март 25, 2008, 10:21:53 am »
  [heart__][bravisimo] [cvetee] [bravisimo] [heart__] Заслужаваш. Поздравления и за останалите участници!  [heart__]  :)
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...
http://www.vbox7.com/play:8854186b

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Пролетен конкурс
« Отговор #14 -: Март 25, 2008, 10:27:14 am »
Разбира се .Честито и на другите .Съжалявам ,че ги пропуснах ,моля за извинение.Благодаря ви от сърце ,че приехте идейката и се отдадохте на музата си. [inloveee] [inloveee] [inloveee] [a taka]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!