Ооо колко актуален въпрос за житейската ситуация, в която изпаднах последните месеци.
До скоро си мислех, че идеалната връзка е тази, която знаеш на къде отива (сещате се... годеж, брак, деца). Е, оказа се, че не е. Сега съм на друго мнение. Сега някак си не искам да зная със сигурност на къде отива, стига да се чувствам спокойна, в хармония, разбирателство, доверие и любов. Другото ще си дойде от само себе си. Нищо в една връзка не трябва да е самоцел. Иначе може да пропуснете възможността да забележите, че не сте един за друг...
Някога съжалявали ли сте за изгубена любов, и ако да, мислите ли, че ако се върне, този път ще е различно?