Аз съм тук и съм щастлива, аз съм тук, при теб сега дойдох някого сама ще си отида щом забравиш моята любов. Аз съм тук и щастлива, с теб светът е някаг по-друг, утре може би по-друг, утре може би ще си отиде щом ми станеш чужд. Аз съм тук, добре ми е при теб, и при теб сама дойдах. Някога сама ще си отида, за да отнеса една любов
Отиваш си, аз немога да заплача, като дете оставено сред път. Сълзи отронва мъжкото сърце, когато само за другар тъжи. Защо да те викам яростно и влюбено, като и сърцето ми не може да те спре. Защо да бъдем и двамата нещастни? Отивай си, така е по-добре
Ти виждал ли си как умира птица, как изчезва бавно в гаснещия ден. Уплашена, но болката отрича, влива поглед в празния простор студен! С писък как разбира небесата! Предава се и гасне като свещ! Така в мен умира и светлината с надеждата да бъда някой ден до теб! А вярваш ли си някога в момиче? В което да се вричаш и кълнеш? Да знаеш, че до гроб ще я обичаш, да нямаш съвест да я предадеш! Веднъж повярвах, чувствах, че обичам! Потърсих в теб този мой копнеж, вълшебната дума мислех, че изричам, но всичко се оказа чужд стремеж. Ти виждал ли си как умира птица? Сега се молиш, искаш да я върнеш! - но мъртва лежи в твоята душа. Уби я ти !!! Дори и не потрепна - забравил бе, че птицата е любовта! ЛЮБОВ, ПРИЯТЕЛСТВО и ДРУЖБА, букет от алени цветя, не вехнат никога при буря, а остават вечни на света.
Не, не, не целувай, даже на раздяла, за сбогом не подавай ми ръка, защото вече любовта е отлетяла, защото няма обич на света. Кажи ми ти чия вината беше и кой потърчи нашата любов, и кой прекъсна нашите срещи, и кой ни раздели, кой ли бе това. Не ме целувай даже на раздяла, за сбогом не подавай ми ръка, че любовта далеч е отлетяла, че мъртва, днес за нас е тя!!!