Сто образа приема любовта ми, но не отслабва и не спира тя. Ако утихне някога спомни си, че е дълбока тихата вода.
Самичка съм и дълга е нощта. Душата ми в далечен сън се дави, от синьото море на любовта и твоя лик се мъчи да забрави.
На обич да се вричаш, със страст и да си сам. Не можеш да обичаш насила ти със плам.
В сърце, в дълбоко чувство света не вярва днес. Там нужно е изкуство, не доброта и чест...
Във всички земни красоти аз образа ти мил долавям: в лица с пленителни черти аз само тебе си предтсвям!
Свети в мойте очи светлина като ден. Аз за тебе живея, ти си всичко за мен.
Проклет от Бога нека бъде часът на мойта самота, когато в него като мълния проблясна твойта красота.
Впий се в мене цял със прегръдка страстна, както тайна треска в жилите вилнее. Стягаи мойто тяло, нека да угасне и целувай лудо както аз копнея.
Далеч си ти във мрак мастилен, вън тича вихърът голям.Слепи ме с вятъра си силен и мене ми е тъжно да съм сам.
Далеч от твоя смях чудесен живях аз много дни в печал. Бих искал/а да утекне в песен скръбта с която съм живял/а.
Прости! Това като присъда сега сърцето ми мълви. Със тебе бях, със теб 6те бъда, а всичко друго забрави.
Дъха си бих дарил/а на тебе, да слее устните ни миг кратък. Животът би променил се стрепет по-млад, по прелестен, по-сладък.
Не знаех, че ти си до мен, радост неизмерима, не знаех, че в моя ден толкова прелест ще има.
Копнея за усмивката ти лека, за очите ти пребродили нощта, за протягането на дланта ти мека, от която ми преливаш топлота.
Денят без теб е като нощ за мен и ти нощта превръщаш в ярък ден.
Една утеха имам в този свят - ти мой си грях и ти си моят ад.
Това, което мразят в тебе тук ме покорява и плени безславно. Обичам в теб, което мрази друг, не ме третирай с другите наравно.
Не моят поглед не е влюбен в теб, той твоите пороци вижда ясно. Сърцето чийто порив е нелеп да люби твойте грешки е съгласно.
Ти притежаваш тиранична власт, красив/а си и затова надменен/нна. И знаеш, че за сляпата ми страст ти грееш като перла драгоценна.
Рани ме ти и аз ти оплатих. Прости сега тъй, както ти простих.
Любов - това е в бури греещ знак, негаснещи и в мълниите, вечно зрима звезда е тя за бродещия в мрак, чиято стойност е неизмерима.
Едното ми око се взира в мен, откакто те напуснах, а това, което гледа, гасне всеки ден, изглежда зрящо, вижда, но едва...
Моят поглед, моят взор нелеп, лишен от тебе вижда само теб.
Само ти си радост или страх, голяма болка и душевна рана. За всеки друг съм мъртъв - оковах сърцето си в невидима стомана.
Аз чувам само твоя дъх до мен, светът без теб е глух, опустошен.
Да вярно е: изкосо гледах аз на истината, но от този ден отново любовта стои пред нас и само щастие си ти за мен.
Лъжец не ме наричай! Но кажи кога съм бил лъжец или изменник? Как бих могъл? В гърдите ти лежи сърцето ми като залог и пленник.
Какво бих правил/а аз без тебе тук? Аз имам теб, аз нямам никой друг.
Добър, прекрасен, верен и това изчерпва всички мои обожания. Добър, прекрасен, верен - три слова, но колко много словосъчетания.
Раздялата ни беше дълга зима. Каква тъга без теб прекарах аз, каква тъма владя непроходима и декемврийска пустота и мраз!
Гордей се днес със моито приношение, със звънкия ми стих от теб роден. Ти в чуждите очи си украшение, но ти отдавна стана всичко в мен.