Мисля, че заглавието говори само за себе си
На първо място родителите ми, баба която постоянно ме подкрепя и винаги като се сетя за нея просто в съзнанието ми изниква 3-те години когато живях при нея и дядо.. жива съм когато се смея.. чувствам се жива, когато съм си у дома (едва след като загубиш нещо, започваш да го цениш .. малко клише но е факт..) , когато е пролет, всеки залез.. чувствам се жива когато съм обичана, когато прегръщам с чувство, а не просто се допирам до някой.. чувствам се жива, когато виждам дори най-малките детайли на нещо красиво.. било цвете, животинче, човек който в дъждовен ден въпреки намръщените хора се усмихва.. чувствам се жива, когато ме боли .. чувствам се жива на всеки български празник.. чувствам се жива когато пея и карам и другите около мен да си затананикат мелодийката.. чувствам се жива винаги когато карам хората около себе си да са щастливи..