Трудно е да се подхване тая тема от най-правилната страна.Самото твърдение,не е доказано и има много страни.Някъде в основата му има и други въпроси.Все трябва да се започне от някъде...ще се опитам да поразсъждавам.Като за начало се питам,всъщност искат ли жените да имат взаимоотношения със вече бившите си половинки,ако погледна нещата от чисто мъжка гледна точка (надявам се след мен да видя и женски мнения),та ако погледна нещата от чисто мъжка гледна точка,обикновенно в края на една връзка жените казват на мъжа колко страхотен човек е,колко държат на него,как никога няма да го забравят,колко специално място винаги ще има в живота им и прочее + това задължително да си останат приятели.И тук вече идва въпроса,доколко е откровенна една жена в такъв момент,дали това се прави защото наистина така го чувства или просто е някаква висша форма на великодушие от нейна страна ...може би великодушие трябваше да е в кавички,в смисъл такъв че по този начин хем уж мъжа не се чувства зле,хем и жената не се чувства виновна.Струва ми се че проблемите в такива ситуации се появяват когато мъжа наистина повярва и търси обещаното му приятелство,но в последствие среща само завоалирани извинения,вързани тенекии и прочее – предполагам че във всяка ситуация е различно.Дали е лицемерие да обещаеш нещо което знаеш че не можеш да спазиш?Допускам че всеки човек се опитва в различните ситуации да реагира възможно най-адекватно.Ако жените наистина правят така,тогава защо го правят,в смисъл такъв ако е съзнателно,дали това е типично женска черта или е присъщо само за определен тип жени?Когато едим мъж обещае приятелство на една жена,той винаги е там...верно може би в голяма част от случаите има задни мисли – разбира се вероятно бъркам с това си твърдение,но целта му не толкова да убеди някой в нещо,а по скоро да провокира други мнения.Така или иначе май прекално дълъг стана поста ми,затова ще се опитам да синтезирам казуса в няколко по-простички изречения.Ако в края на една връзка,жената обяснява на мъжа колко много държи на него и прочее неща дето вече ги писах,но след това започне по всякакъв начин да го отбягва и да се държи с него като с някой досадник,тогава как трябва да се нарече това? Можем ли да кажем че една такава жена е лицемерна или просто е кучка или просто е инфантилен човек който не може да поеме отговорност за думите и действията си?Не е ли по-лесно да кажеш на един мъж да върви по-дяволите и да изчезне от живота ти,отколкото да забаламосваш с врели-некипели ? А също и още един въпрос ми хрумна ; как евентуално трябва да реагира мъж изпаднал в такава ситуация,в смисъл как трябва да реагира спрямо жената която го е направила ? – Да приеме ситуацията и да се остави да го правят на глупак ? Да се опита да изясни ситуацията със жената ? Да и звъни всеки път когато се напие и да и говори каква гадна кучка е ? Или просто да преглътне и да зачеркне завинаги този човек от живота си ? Не съм много убеден че тая тема е за философия,но съм сигурен,че не е за любов и еротика просто защото казуса който е заложен според мен дълбоко в тази тема е по скоро психологически и общочовешки,т.е по скоро клоня към философия.Моля модовете да се съобразят с преценката ми.Благодаря предварително