"И нека да се молим за милост, защото ако се молим за справедливост, сме луди"
Справедливостта не се определя от никого. Реално справедливо е човек да отговаря за действията си в контекста на своите личностни качества. С думи прости - макар да няма универсална мярка за справедливост, може да бъде постигната справедливост на личностно ниво, тъкмо защото няма определена, конкретна мярка.
Ако можем да вникнем в ума на един човек и да разберем мярката му за справедливост спрямо другите, то това би бил критерият за справедливата награда/наказание за него самият.
Всичко останало е долна стъкмистика.
Нi!
В твойте ръзсъждения има нещо, извинявай за израза, много НЕВЕРНО.
Значи колкото човека толково и "справедвивости".
Ами правото, етиката, моралистиката, Религиите нали с този казус лягат и стават. Ами 10-те божии заповеди. Те създават рамката, в която съществува справедливостта като понятие и факт в междуличностните отношения на хората.
С какво се занимават съдиите и съдилищата. Те казват и определят кое е справедливо и кое не е. Да раздават справедливост и правосъдие. Не справедливост като абстрактно понятие или логикоматематическа категория, а като нещо действително и реално, от практиката на съдилищата от най-различен вид и ранг у нас , и навсякъде по света.
ЮРИСПРУДЕНЦИЯТА, ПРАВОТО е създадено и изграждано и надграждано от най-дълбока древност досега; нали в това му е съдържанието и смисъла, да въздава справедливост при кофликтни ситуации, като подпомага и хармонизира съществуването на човешките общества, на държавите, на човечеството като цяло.
Защо са съдилищата, съдиите, не е ли само и единствено за това. Друга задача и функция те нямат, освен да заглаждат грапавините в междучовешките отношения(решават справедливо конфликтите) и да правят възможно съвместното съсъществуване на индивиди с най-различни лични субективни "истинки", създадени от тях за лична упопреба, като налагат, ако потрябва и със сила(държавата е за това),една обща справедливост(истина)по даден конфликтен и спорен въпрос. Съда от последната инстанция, с присъдата която постановява, казва, само той има правото да казва, кое е справедливо при даден казус, и кое не е. Неговот решение е окончателно и валидно за всички, които са в сферата на неговат юрисдикция.
Нямало мерки за справедливост? Нали ЗАКОНИТЕ в най различните Кодекси и трактати по право, от време прастаро, от египтяните създавани и непрекъснато усъвършенствувани до днес и днес,( парламентите го правят всеки ден), законите са онези универсални мерки и теглилки, с които се преценява от съда(от специално подготвени хора-съдиите), кое е справедливо и кое не е справедливо.
Повтарям и потретям, в съвременните човешки общества само съда е оторизиран да преценява кое е справедливо и кое не е, а държавата чрез своите силови структори, ако потрябва, ДА НАЛАГА тази справедливост на всички членове на общстноста без изключение.
Ако го няма съда, няма добри закони, сила,власт, която, ако потрябва, да налага справедливи решения на съда, валидни за всички, човешките общества престават да съществуват като такива.