Отново пося във душата ми
тайфун от объркани мисли.
Отказал ме беше от чакане.
Сърцето едвам се пречисти
и ето нахлуваш със вятъра,
разбиваш ме пак на парчета.
Отново пречупи крилата ми.
Сега съм откъснато цвете.
Увяхвам в тази действителност,
в която пак не прегръщаш,
където любовта е безсмислена...
Кажи защо пак се връщаш
душата ранима да късаш,
ръцете ми пак да треперят,
сърцето и то да се блъска
в пожара на нашето вчера...
Ако пак си дошъл без обичане
върви... без любов мен ме няма,
изгарям в несбъднато вричане,
че твоят свят е за двама...
