Искам да съм облак,
някъде в безкрайното небе...
толкова бял,
пухкав и чист,
колкото е душата
на птица.
Да нямам форма,
глас и сърце.
Да не се чувствам
грешница...
и мъченица.
Искам като от прецъфтяло
глухарче в мен
да летят парашутчетата
на светли мисли,
да носят светлина
на тъмните души
в мрачен ден,
да ги радват,
милват и пречистват.
Искам...
да ме докосват
само с чисти ръце,
бели сълзи
в шепите ми да капят.
Толкова болка,
страх и мъка
има около мен...
С трошичка да я намаля,
ще си струва...
Искам...
