остави го!!!
и виното леко се стича по вените- прониква в кръвта ми,
остави го, не ме спирай - нека прогони тревожните мисли в ума ми;
вкуса сипкаво сладък ухае в устата с вкус на отрова
прониква във всяка част на съня ми в нова по-страшна пагода;
раздирам безкръвно съзнание с ясно заложена в мен съпротива
и пускам с чисто желание - затворена сянка тъй чиста, безлична и дива..;
нека да бяга, да търси, да скита, да пита, да вярва до гдето
с невиждана гневна ненавист не счупя тоз порив и захвърля в морето;
и виното леко се стича по края на сребърно бялата чаша кристална
остави го, не ме спирай - не вярвам да бъде таз вяра нетрайна
оо, нека душата да стене, да вика, да проси, да плаче, да моли;
нека да страда, нека умре, нека да пробва до смърт да се бори,
нека в съюза с вярата свята, нека загубя с плача на тъгата
нека да срина до прах, и нека погубя се заедно с тях в мига на зората;
и виното леко се стича по устни смълчани,в сластни кристали от похот,
остави го, не ме спирай - не искам да видя разбито на късчета с грохот
самото желание гордо, зареело поглед могъщ и свирепо неверен в съдбата
не ме спирай за бога - нека ме няма в деня в който сама загубя мечтата;
и виното леко се стича - от раната стара в която завъртам безмилостен огнен кинжал,
проклинайки всичко което не бях, не съм и няма навярно да бъда, което друг би ти дал;
и виното леко се стича - остави го, не ме спирай неискан да бъда в дъхът на тъмата...
