Докосваш ме...и си студен..сега е вече друго
и различно..без край завършва всеки следващ ден,а има ли го
той ще е трагичен...
Целуваш ме,а ..така си разярен,че мене със себе си повличаш..
заквърляш ме във водопада замразен и искаш
вече да не те обичам...
Това ли искаш?Аз да те проклинам?И искаш
веч до друга да заспиваш...проклинам те тогава без
да съдя,с болка,но сърцето да те мрази ще принудя...
Копнеж...въздишка.. толкова сълзи ..капят..капят от едни очи...
на които думите редеше...с които те гледах тайно,а ти спеше...
в които гледаше и с ПРОСТИ на уста като детенце ревеше...